Народната памет разказва,че откриването на първото училище в селото става през 1875 г.– само три години преди Освобождението,в селото имало просветна дейност, макар в нейната най-примитивна форма-килийното училище. Първият учител не е свещеник,нито псалт,а е обикновен занаятчия,грамотен човек.Даскал Влъчко идва от с. Голяновци и избира за свое училище кръчмата на поп Велко Минков,която се намирала в средата на селото. Даскал Влъчко събира най-любознателните деца и започва да ги обучава на четмо и писмо.
”Даскало ни седеше кръстато на земята. Ние също седехме кръстато. Четехме наустницата, а пишехме на плочки с калем даскало ни даде да пишеме и четеме, а он си шие. За да не стае, беше си приготвил един един дълъг прът и кога некой си опнеше нозете или не мируваше, го удреше с пръто.

Учехме славянското азбуке и да сричаме: окасия, овария, комора/ гръцки названия на ударения,които се поставят върху гласните/, звателна, суединителна, удивителна, въпросителна”. Това разказва Найден Милчов – един от учениците на даскал Влъчко.

От кръчмата училището се премества в хамбара на Денковия чифлик, тогава владение на тупрчин.Преди да преустанови напълно съществуването си килийното училище се премества още веднъж, този път в плевнята на дядо Ленчо /до къщата на Гело Веселинов/.
В условията на робството училището е било единственото живо огнище за поддържане на духовната култура на българина и за насочване към вярата и миналото му.

 

Откриването на новото училище в Доброславци през 1888г. означава край на килийното образование в неговия консервативен, религиозно-догматичен характер. Жив е споменът Макет на старото училищеза оживлението, което обхваща населението при вестта, че ще се строи ново училище, вторият обществен строеж след черквата /1876г./. От цялото село се събират мотики, лопати, кирки. Всеки щедро дава, каквото има и прави, каквото може.Предания на местни хора разказват, че един местен родолюбец, тогавашният кмет Богдан Стоянов, подарява мястото за новия строеж – една нива в северозападния край на селото. Изборът съвсем не е случаен. Новото училище трябва да задоволява и нуждите на съседното село Балша в продължение на много години и за пътуващите пеша ученици това ще бъде най-прекият и най-късият път. По всяка вероятност населението е участва с доброволен труд и набавя строителни материали.

Сградата имала две големи класни стаи /северозападна и югоизточна/, учителска стая и малък квадратен коридор, от който се влизало във всички стаи. За времето си била най-голямата,най-красивата и най-внушителната сграда. Привличала погледа на всеки, който влизал в нея,защото била на високо място, от което като на длан се виждало цялото софийско поле. Училището е официално открито на 14. XI. 1888г.от първия и единствен учител Доцо Колев, родом от Орхание, който отваря първата страница от неговата история и поставя началото на официалния му летопис.

От уникалния документ, който е оставил Доцо Колев – Годишния рапорт за работата на училището през първата учебна година – узнаваме, че учебните занятия започват 44 дни преди неговото откриване. На 1 октомври 75 ученици, от които 20 от Балша, за пръв път прекрачват прага на все още недовършената училищна сграда. 34 от тях редовни първокласници на възраст 7 до 10 години, а 17 са слушатели. Последната категория са деца, които постъпват през цялата година и не се водят в дневника.

 В продължение на много години училището в Доброславци постепенно се обособява като истински център за развитието на духовната култура.това развитие има години на застой и търсене на верния път,но има и периоди на подем и забележителни творчески успехи.нека си припомним за постиженията на учителя Димитър Веселинов – една ярка и интелигентна личност, високообразована за своето време. Още през първото десетилетие на XX век той изпреварва съвременниците с оригиналните си и прогресивни разбирания за учебно-възпитателния процес: извежда обучението извън класните стаи, максимално използва нагледния принцип, скъсва с книжния характер на преподаването и го свързва здраво с практиката. За Димитър Веселинов трудът има решаващо значение и учениците трябва да го обичат и уважават.

 През 40-те години на миналия век един малък учителски колектив развива богата театрална дейност, а великолепният хор на учителя Георги Николов изнася концерти на само в Доброславци и съседните села, но и в София. Изпълненията му се радват на заслужени успехи. Трябва да се отбележи, че хорът изиграва огромна роля за естетическото възпитание на доброславчани.

 Трайни следи в културния живот на селото оставят мнозина учители, работили през втората половина ХХ век. С чувство на уважение и благодарност жителите на Доброславци си спомнят за Велин Гелов – местен учител и общественик, за Люба Захариева от Мировяне и Йорданка Стоилова от Доброславци, за Иванка Лазарова,Пенка Попова,Димитър Методиев, Григор Петров,Зора Скобелева, Велика Златева и други.

 През 1962г. селото се сдобива с нова училищна сграда-красива и просторна, с всички условия за добра учебно-възпитателна работа. В огромния двор,разположен в ливадата на наследниците на Богдан Стоянов – същият, който подарява мястото за построяването на първото училище тук учителите Стоян Бонев, Иванка Острева, Григор Петров, Румяна Здравкова, Лука Гълъбов, Незабравка Димитрова, Христо Георгиев и други продължават дотогавашните традиции на училището и търсят по-добри методи и средства за оптимизация на учебно-възпитателния процес.

 През изминалите 100 години доброславското училище е едно неугасващо огнище на просвета и култура.десетки учители с много любов и чувство на отговорност бавно и търпеливо обучават своите ученици и възпитават у тях най-добрите човешки добродетели. Стотици са онези, които преминават през училището и поемат своя път в живота,намират своето призвание и стават достойни членове на нашето общество.

Из”Неугасващ светилник” – Из миналото на училището в с.Доброславци
2000г.  Лука Гълъбов