Население на с. Доброславци

Марковата къща

Марковата къща

Почти всички жители на селото, от създаването му до днес са българи и говорят български език – шопски диалект.

Поради привилегированото положение на селото през турското робство и поради силно развитото национално чувство у населението му, тук не са намерили условия да живеят турци, освен един чифликчия, къщата и дворът на който били на средата на селото, сега Денковият чифлик, както се нарича.

Имал няколко ниви:

  1. Нива в местността Зад село, наричана “турската”, сега на братя Ив. Колеви;
  2. Нива в местността Под село, наричана “турската”, сега Нотината;
  3. Ливада в местността Над отавата – сега пак Нотината;
  4. Нива в местността Песоко – сега дворове на Стоименовите;
  5. Нива в местността Балшанска река – сега нива на Величковите;
  6. Нива в местността Мраморското – сега нива на Богдановите;
  7. Нива в местността До село – сега двор на Лозините;
  8. Нива в местността Бел камък и др. Всички тези ниви били от по 10-30 декара.

След Освобождението турчинът избягал, а наемател на имотите му станал някакъв французин, който живял в чифлика. При него се учил Дано Китов и др. доброслав- чани.

В селото не са могли да се задържат за дълго време даже цигани, които в други села са постоянни жители още от заселването им. Това се обяснява с особения характер на доброславчани, които не са могли да търпят чужденци в селото си. През последните години броят на население¬то се е увеличил много малко, макар че къщите са станали много повече. Според преброяването през 1934 г. е имало 160 къщи с 1060 жители, а през 1943 г. 180 къщи с 1074 жители. Това се обяснява с емиграцията им в София, къде! то се преселват и оставят къщите си празни.

Преди Освобождението селото имало около 60 къщи което се потвърждава от разпитаните стари хора: Кола Влъчков – 90 год,, Весо Стоичков – 80 год., Найден Милчов – 83 год., Кръстан Милчов – 81 год., Петър Бонев – 80 г., Божил Генчов и др. През 1813 и 1837 г. върлувала чумата, която унищожила цели семейства и принудила други да напуснат селото за известно време. Така по! стъпили жители на с. Мрамор и се настанили ei местността Мраморски дол на север от Доброславци.

При проучване родословието на отделните родове в селото може да се достигне до към 10-то поколение пея възходяща линия или около 300-350 години назад, когато! родоначалниците на днешното село са били около 30 човека. Прави впечатление, че много от тях били преселници от другаде, което потвърждава предположението, че селото се е развивало първоначална около жилището на основоположника му или покрай друго антично селище, от което е останало и името му. Типичен случай в това отношение е родоначалникът на 36-те родове с около 500 наследници, който е дошъл от с. Вакарел и се казвал Гюрмезо.

От събраните сведение се установява, че през турското робство по-видни личности са били попове от селото или от други села, които обслужвали и с. Доброславци, а именно:

1. поп Драгне от Доброславци, който е бил ктитор на Курилския манастир през 1593 г.;

2. поп Бано Попов от Балша и поп Томо от Голяновци – 1615 година;

З. поп Михо от Неновите от с. Доброславци;

4. поп Анто от Доброславци – прадядо на Тоде Зарков, за който свещ. Тодор Николов, по предание разказва: “В селото дошълтурски бей, който поискал коня му да се държи от попа на селото. Конят се подплашил и повлякъл попа, завързан в поводите му и го влачил и ритал, докато други хора хванали коня, но попът бил убит”;

5. поп Кола от Доброславци – дядо на братя Маркови; 6. поп Велко! Минков от Доброславци (Спомени от свещ. Т. Николов);] 7. попове Младен, Христо и Георги, за които се споменава в приписките към черковните книги в черквата на с. Доброславци;

8. След Освобождението свещеници са били Тодор Николов и Спас В. Бонев – и двамата от Доброславци.

По предание от Михо Ив. Доброславски и баща му Кръстан Милчов се установява, че неговият прадядо – от четвъртото поколение по възходяща линия – бил наричан Петър Портаро, защото изпълнявал някаква обществена служба в селото, вероятно представител на раята пред турската власт. Пред него се оплаквали и селяните, и представителите на турската власт. Слушали го и се допитвали до него. Има и друга вероятност понеже думата “портар” произхожда от турската дума “порта” – врата, то много вероятно е той да е бил от четата на Бошко и да е изпълнявал службата пазач при някой проход, крепост или при градските порти, каквито в София е имало тогава.

След Освобождението по-видни личности били:

  1. Дано Китов, народен представител от Либералната партия в VII Обикновено народно събрание през 1893- 1894 г. и околийски началник през 1902-1908 год. (сведения от Г. Данов – син)
  2. Стоян Младенов, член на Софийския окръжен съвет през 1907 година (сведения от сина му Петър Стоянов).
  3. Филип Марков – началник на изборно отделение при Министерството на вътрешните работи през 1921 г., окръжен съветник през 1927-1931 г. и член на Софийската земеделска камара през 1937-1941 г. (лични сведения от същия);
  4. Йосиф Кръстанов – учител в селото през 1921-1923 г., член на Софийската земеделска камара през 1937-1943 г. и главен юристконсулт при Министерството на благо¬устройството през 1945-1948 г. (лични сведения от същия).