Коя е Ренате Тричкова?

Ренате Тричкова

Родена е в Павликени през 1944г. Произлиза от смесен брак.Баща й Франц Роберт Вут е германец, заселил се със семейството си в България. Неговият баща бил директор на някогашната керамична фабрика „Изида” в гр.Елин Пелин. Майката Габриела Хайнрих Мадер е дъщеря на майка австрийка и баща чех, който също идва да живее в България и става директор-художествен ръководител на фабрика „Изида”.На това място Франц и Габриела се запознават и сключват брак.

Трудно е да се докаже чия кръв в жилите на Ренате е повече: немска, австрийска или чешка, но е сигурно, че е наследила от своите родители и дядовци зрънца от творческата дарба и умения, които тя притежава и развива. Не е изненада за близките й, че и нейният поглед е насочен към керамиката. Безспорно влияние за това имат най-вече родителите й.След завършване на основното си образование в техникума по стъкло в София завършва специалността декорация и работи в „Стинд” като декоратор. Следващите шест години Ренате следва в художествената академия ”Николай Павлович” в София. Изучава новооткритата специалност „Промишлен дизайн”.След дипломирането си работи дълги години в „Централен институт по промишлена естетика”. Четири години е художник в областта на текстила.

Едновременно с професионалните си занимания Ренате проявява голям интерес към едно от любимите увлечения на баща си.През свободното си време той прави макети на архитектурни паметници,по-известни от които са: „Крепостната стена на Сердика с кръглата кула”(Музей за история на София),”Часовниковата кула на Банско”(Музей мини Перник),”Църквата „Св.Никола”(Археологически музей на София), както и макетите на музеите в гр.Омуртаг, Шумен, Хасково, Лайпциг (Германия) и др. Броят им достига до осемдесет.

Живият пример на бащата завладява и дъщерята и скоро тя става негов пръв помощник.Разбира,че е попаднала точно на мястото си и че в момента не може да очаква нещо по-добро и по-красиво от изкуството да изграждаш досущ еднакви двойници на определени предмети,дори да ги правиш по-красиви от оригиналите.След много опит и практика Ренате израства като самостоятелен и уверен в себе си творец със свой индивидуален стил,със своя техника и виждане.

По някаква случайност и за радост на доброславчани художничката вижда за пръв път местната музейна сбирка на читалището. Проявява подчертан интерес към историческото минало на селото, към неговия традиционен бит и културно-историческите му паметници и изявява желание да направи макети на по-интересните от тях.В продължение на няколко години Ренате работи за създаването им като истински специалист: предварително проучва всичко, което може да й бъде полезно, за да се добере до обекта и постигне неговата историческа достоверност и максимална автентичност.Оглежда и измерва,събира сведения от стари хора за някои обекти,набавя грижливо необходимите материали от там, където ги намери – по полето, из реката, из селските дворове. Много от тях купува сама.Чертае планове, прави скици и след цялата подготвителна работа започва създаването на творбата.За Ренате този процес е истинско свещенодействие.

Първият макет на художничката ни пренася в едно твърде отдалечено от нас време – последните две–три десетилетия на ХІХ век, и първите години след Освобождението на България от турско робство. От него виждаме как е изглеждала най-близката и естествена среда, в която е живеел доброславския селянин – това е бил неговият двор.В миниатюрен вид в макета са подредени всичките 22 постройки, които са задоволявали всекидневните му нужди и които са могли да се видят в двора на всеки по-заможен стопанин, всяка на своето място и със своето предназначение и връзка с другите. Безспорно най-важно място в този комплекс е имала къщата. Съвсем не е случайно изграждането й в дъното на двора, стопанинът е могъл да вижда пред себе си всичко, което е ставало в него.

Макетът на селския двор има не само художествено значение,но и изключително голяма познавателна стойност.

Вторият по време макет ни отвежда в още по-отдалечена епоха. Той показва как е изглеждала къщата на доброславчани през време на турското робство, най-вече в последните му десетилетия.

Макетът, който Ренате изработва, не е само плод на задълбочени предварителни проучвания и използване на научни данни за епохата,но и на значителна доза творческо въображение.И при този обект всичко е много примитивно-и огромният сламен покрив,който хората са прикрепвали с напречно поставени пръти,и стените на къщата от плет,измазани с кал и с дупки в нея вместо прозорци,които са се запушвали с парцали.Не е трудно да си представим колко примитивен и тежък е бил животът на нашите прадеди,които са обитавали в такава среда.Към макета художничката прилага бележки за къщата , план на вътрешното й разпределение и обзавеждане с 16 предполагаеми предмета.

Макетът на втората къща представя жилището на доброславчанина в началото на ХХ век до Балканската война.Той е изграден от плет или камък, измазани отвътре и отвън,има няколко прозореца(обикновено 3),врата от дъски.Покривът е четиристрешен ,покрит е със слама или плочи,по-късно е вече с керемиди.Разпределението на вратата и прозорците отвън показва донякъде,че в къщата има три стаи: укъщи, одая и одайче. Това разпределение на вътрешното пространство се вижда и от приложения план и бележките.Уредбата вече е по-богата.Битовият инвентар наброява около 30 предмета.В макета на втората къща има повече автентичност,по-близка е до представата ни за съвременната къща в много от днешните български села.

Идеята да направи непременно макет на Марковата къща се ражда у Ренате спонтанно. Тя преценява, че си струва,защото къщата е от края на Късното средновековие и е една от най-старите в селото (строена е в края на ХІX век), паметник на културата е. Освен това в нея са живели наследниците на една прокълната според народа фамилия, заради своето жестоко и несправедливо деяние. Ренате успява да се справи отлично със задачата си и създава едно от най-значимите и най-красивите произведения в своето творчество.Още от пръв поглед макетът грабва вниманието на зрителя и предизвиква възхищение както с размерите си(0.76м. дълж.,0.30м. шир. и 0.13м. височина до покрива),така и с външния си вид. От него лъха спокойствие и красота,човек остава изумен от прецизното и финото му изпълнение,от простите изчистени линии на обекта.Макетът има форма на паралелепипед с малки изменения в югозападната част и е с два входа от юг. Пред единия покрай стената има малко стълбище.Другият вход е под покривната конструкция на къщата.През него се е влизало в югозападната и половина.Има шест прозореца от юг и още толкова на останалите стени.Мазилката е гладка бяла.Дограмата е в тъмнокафяво.Къщата е покрита с турски керемиди.Макетът се свързва много добре със зелената площ пред него.Към макета е приложен план на външната лицева страна на къщата.

Днес тази уникална творба на художничката ще напомня на нас и на следващите поколения,както за Марковата къща,така и за злополучната съдба на хората,които са я обитавали.Местно предание разказва,че Марко,син на родоначалника поп Кола,нямал деца и си осиновил едно момиче.Когато поотраснало,той го изгонил,защото жена му вече си имала свое.На тръгване момичето ги проклело никога живеещите в тази къща да не видят хайр.Така и станало.Постепенно всички от фамилията измрели.Не останал никакъв наследник.Къщата бавно се разпадала през годините.Днес тя окончателно рухна и вече я няма.

Да се направи макет на черквата „Свети Кола” към манастира „Свети четиридесет мъченици” в Доброславци е работа, колкото трудна, толкова отговорна и рискована. Да възстановиш обект, който времето и човешката ръка са превърнали постепенно в руини, това означава само един безплоден опит да се доблишиш до историската действителност, да оживиш нещо, което отдавна е умряло.

За изработването на този макет Ренате използва не само видяното от развалините на черквата, но и местни народни предания, разкази на стари хора, научна литература. Чете и проучва всичко, което е характерно за черквите в Софийско през Средновековието и допуска, че по своята архитектура и строителство нашата не може да прави изключение от каноните на Православната черква и не може да се отличава съществено от тях.

Макетът я представя като ниска продълговата сграда във формата на паралелепипед с дължина 0,30 м, ширина 0,12 и височина 0,07 м. Известно е от историята, че по време на турското робство черквите в България са били вкопани в земята и затова са изглеждали по-ниски. Има два входа – от запад и от юг. Еднокорабна, безкуполна. По строителството си се доближава максимално до някогашната средновековна черква, описана от местния краевед Йосиф Кръстанов (Село Доброславци, С.2001, с.28-30). Покрита е с турски керемиди. Изработена е в мащаб 1:50. Към макета има грижливо изработен план и бележки за средновековното строителство на черквите.

Към оцелялото материално наследство на някогашния манастирски комплекс художничката се връща още веднъж. Вниманието й привличат останките от старата манастирска черква и по-определено вътрешната стена, която разделя притвора от централната й част. И този път Ренате изработва макета на стената като използва описанието на Йосиф Кръстанов във споменатата книга както и описанието на местния краевед Лука Гълъбов (Словесното фолклорно богатство на Доброславци,т.І, С, 2003, с.240 – 244) също и народни предания и разкази на местни хора.

Макетът е висок 0,26 м, широк около 0,40 м. и дълъг 0,43 м. Много умело са показани строителните материали обли камъни, споени с варов разтвор. Не е пропусната и интересната ниша със светеца в лявата долна част на стената. Няма да бъде прекалено, ако признаем, че по своето блестящо техническо изпълнение и по въздействието, което той оказва на зрителя, този макет е истински бисер, един малък шедьовър, с който не само художничката, но и ние притежателите на музея, както и жителите на селото, можем да се гордеем.

От сръчните ръце на Ренате се ражда още един интересен макет – този на „старото училище” в Доброславци. То било построено през далечната 1888 г. в най-северозападния край на селото, за да бъде в услуга на учениците от двете села – Доброславци и Балша. За времето си била най-голямата и най-красивата сграда в Доброславци. През 1962 г. е изградено новото, сегашното училище. В спомените на доброславчани първото светско училище остава да живее с определението „старото”. Така го наричаме и днес ние, неговите останали живи и до днес възпитаници. От него отдавна няма и следа. Сградата е варварски разграбена и унищожена от онези, на които то даде път в живота. Днес този неугасващ светилник щеше да бъде на 124 години. (Гълъбов, Л. Неугасващият светилник, С.2000, с.46.)

Макетът на „старото училище” има формата на паралелепипед с размери дължина 0,30 м, широчина 0,15 м и височина 0,15 м. Входът е от юг. Има единадесет прозореца. Около тях и вратата има рамка, направена от самата мазилка, която е гладка и оцветена в бяло. Сградата е покрита с турски керемиди.По техническото си изпълнение този макет се отличава с максимална автентичност, както по размерите си така и по външния си вид. Към него са приложени бележки и план на вътрешното разпределение и уредба.

Бележките за художничката Ренате Тричкова и нейното творчество са най-вече информативни, без да имат претенции за изчерпателност и задълбоченост. Компетентна оценка на произведенията, които притежава нашата музейна сбирка, може да направи само специалистът, архитектът, човекът който изработва модела на определена постройка.

Моята цел е прид всичко да разкажа за макетите, така както ги виждам аз като обикновен наблюдател и както ги възприемам с разума и сърцето си; да споделя своите мисли и чувства, които ме вълнуват когато съм пред тях. С тези бележки бих помогнал и на онези, които са дошли в сбирката да видят и се насладят на неповторимите творби от едно малко познато за нас изкуство.

Макетите на Ренате са едни от най-красивите и най-привлекателните експонати, на които музеят ни се радва.

Творчеството на Ренате и безценен принос към нашето материално и духовно наследство. Нейните макети са не са само прекрасни произведения на изкуството. Някои от тях са единствените за момента източници на историческо познание за по-отдалечени и по-близки времена от миналото на селото.

Макетите ще ни напомнят и за своя скромен и талантлив създател, положил много усилия и труд за културното развитие на Доброславци и то всеотдайно и безкористно, почти по възрожденски, без да получи нито стотинка от някого.

Накрая ще добавя, колкото и нескромно да е, че при създаването на всички творби, с които нашата музейна сбирка разполага, помогнах и аз, пишещият тези редове: със спомените, знанията и съветите си, както и с необходимата литература.

03 септември 2012 г.

с. Доброславци ЛУКА ГЪЛЪБОВ