Празничен календар

Коледни обичаи. Коледните празници започвали от „Св. Игнат” – 5 дни преди Рождество Христово,защото според народния епос:

Замъчи се Божя майка,
 от Игната до Коледа
 та родила Боже чедо…

  Игнажден – 20 декември.

На месели колаци за коледарите.Едно колаче от сурово тесто оставяли да изсъхне и го   пазели до година време за лек на родилка,която нямала мляко.

Бъдни вечер

 24 декември.Денят преди Коледа се наричал Бъдни вечер,защото през нощта на този ден се сбъднало пророчеството и се родил Исус Христос.Сутринта в зори,на този ден ходили малките коледари – деца до 10 год.,които обикаляли цялото село от къща на къща,като викали пред всяка къща:”Коледо,Коледо…”,докато излезе домакинята.След като хвърли жито върху тях,на което те отговаряли:”Да се роди,да се роди”,давала колаци,месени на „Св. Игнат”.

Коледари

През деня се месели малки хлебчета, бъдняци, голям привитак, една малка погача/пита/, върху която правили знаци от хляб/голям кръг от колак, в който се слагали топчета от хляб, които се наричали за всеки член от семейството, за добитъка, за ярема с воловете,купи за сено и слама и др./. Малките хлебчета, бъдняци  били за всеки човек от къщата,за говедата, за овцете, за кокошките и едно за къщата. Бъдняците се месели с квасец, в който слагали чеснов лук. Квасецът се пазел за лек.

Бъдняк

От прясно тесто са правили малка турта /питка/ и баница с тиква /тиквеник/. Триците от това тесто се запазвали също за лек за родилки.В малката турта са слагали късмети – пара, сламка,царевично зърно, вълна,кълчища и дренова пъпка.Вечерта на Бъдни вечер стопанинът разпределял тази турта на парчета,по едно за всеки член от семейството и за добитъка.В парчето всеки търсел своя късмет.Вечеряло се на постлана в одаята/стаята/ слама, върху която постилали месал и нареждали трапезата – девет хляба трябвало да бъдат заедно с бъдняците.В една паница счуквали чеснов лук и орехи,които омесвали с ошав.Люспите от лука и орехите оставяли отново за лек на родилка.на трапезата слагали и всички яденета, готвени през деня за тази вечер: тиквеник, фасул, сърми, ошаф и вино. Преди започването на вечерята домакинът прочитал молитвата и кадел с тамян, сложен върху палешник. След това обикалял трапезата с тиквеника и канил облаците:”Ела, облаче,  ела облаче, да те гостя”, за да дават дъжд през лятото. След тази церемония палешникът с тамян се оставял до трапезата. Под сламата слагали жито в ръкавица, което сутринта рано, докато не се станали съседите, домакинята пръскала на двора, за да се изкълве сутринта от кокошките, като ги мамела с думите:”Тъка, тъка, кокошки, клъвнете си житце да ми носите яйца”. Ако някоя съседка, станала по-рано, чуела тези думи, отговаряла:” Тебе тъка, тъка, а на мене яйцата”. Следа като седнели на трапезата, домакинът отчупвал от всички сложени хлебове, натопвал залците в чесновия лук и ги събирал в една паница, а рано сутринта ги давал на добитъка за здраве и плодовитост.

След вечерята домакинът делил орехите, които се поставяли върху сито и се сеяли от всички членове на семейството с издаване на звукове на домашните животни:” м-е-е-е” … за овцете,”му-у-у-у”… за говедата, „грух-грух”… за свинете,”кудкудяк, кудкудяк” за кокошките и т.н.Всички се търкаляли върху сламата за да е полегнало житото.Пръв трябвало да стане най-тежкият за да тежат снопите.Спали върху сламата, а ако нямало място за всички, слагало се слама под леглото на тези, които спят отделно. Ако лавне куче, докато продължавала вечерята, вярвало се, че не е на добро, затова давали на кучетата да ядат, докато вечеряли.Ако времето през нощта на бъдни вечер било облачно, вярвали, че ще има берекет на жито и мед.

Сутринта, рано пред зори, изнасяли сламата, върху която лежали през нощта, на гумното при стожера, дето я палели, та докъдето се вижда огънят, град да не бие.От същата слама слагали на плодните дръвчета, та да раждат повече плод, което се извършвало от двама души.Единият слагал самата под дървото и казвал:”Хайде тази година да родиш повече”, а другият замахвал с брадвата и се заканвал:”Ако не родиш, ще те отсека”.

Големо Коледо – 7 януари.

На първия ден след бъдни вечер ходели големите коледари – момчета на групи по трима души.

Коледари

Две двойки пеели следната песен:

Станинине, господине,
Добро утро, господине,
Добри сме ти гости дошли,
Добри гости коледари.
Добър сме ти глас донели,
От оздоле, откъм Овче поле.
Все овчици иззимили,
Иззимили,разягнили,
и воловци виторожци.

През това време петият коледар, когото   наричали магаре, защото носел дисагите с подаръците викал:”м-е-е-е… м-е-е-е… нема ли нещо за магарето?”, а домакинята му давала колаци, месо и други подаръци, които слагали в дисагите.След песента един от коледарите произнасял благословия.След благословията домакинята дарявала коледарите с привитаци /двойни колаци/, които те слагали на бубани, а на магарето – колаци, които се събирали в дисаги.

Св. Васил – 1 януари – Нова година.

 Вечерта срещу деня момите натопявали пръстени с китка и ябълка в бял котел на селския кладенец, като под котела слагали овес и пеели песен на хоро:

Мари тънка Василио,
натопи пръстен, девокьо,
мари тънка Василио.
………

Една мома натопявала пръстените,след което покривала котела с бяла кърпа и го давали на мома „майчина и бащина” да го постави в градинката под трендафила;всички моми     взимали от овеса и го слагали вечерта на печката, за да гадаят: слагали две зърна близо едно до друго и ги наричали на момата и на момче, което искали, като пукнат – ще се вземат, ако се разделят – няма да се вземат. Пукали зърната и за здраве, като слагали едно зърно и го наричали на някой от семейството. Когато пукне, ако мръдне навътре, човекът ще е здрав през годината, ако мръдне към вратата, няма да е здрав.Сутринта същите моми вадели пръстените с нова хороводна песен:

Коя е мома честита
Пръстено да ю излезе
У това село…/нарича се селото/
Мари тънка Василио
Извади пръстен, девокьо,
Мари тънка Василио.
...

Повтаря се куплетът, докато се извадят всички пръстени. Вярвали са , че момата ще се ожени в селото, което е излязъл пръстенът и. Същата сутрин, рано в зори, ходели сурвакари. По стария календар тогава се празнувала Новата година. Децата ходели от къща на къща, като викали:”Сурава, сурава година, весела година. Живо здраво до година, до година, до амина”. Стопанката ги дарявала с месо от свинята, орехи, сушени сливи, пари и др., а децата сурвакали всички в семейството с дрянови пръчки да са здрави като нея.

Власовден. Св. Влас  11 февруари.

Празник на овчарите. Празнували са го, за да не се извласят шилетата. Вярвало се, че когато шилетата пасат лятно и есенно време опасено стърнище, дето е поникнало оронен овес, шилетата заболявали от една гръдна болест влас и умирали, а пазител им бил Св. Влас.

Мръсни дни. 

Дните от Коледа до Богоявление се казвали мръсни дни или мръсници.Вярвало се, че през тези дни върлували зли духове. Затова нощно време не се излизало навън от вечеря, докато петлите не пропеят. Особено ревностно се пазели родилките, като се вярвало, че злите духове обират млякото им. За да не влизат в къщата тези духове, в огнището цяла нощ горял огън, в който слагали кокали, говежди лайна и др. Миризливи вещества, от които злите духове и дяволите бягали./Душите на умрелите некръстени деца ставали зли духове/. През тези дни месо се ядяло и през сряда, и в петък, но не се венчавало.

Месници

 дните от Коледа до Месни поклади /Заговезни/ се казвали месници, защото през тях се ядяло месо и месни храни.

Богоявление и Ивановден  6 и 7 януари.

През нощта попът оставял кръста в черквата в купела с вода. Вярвало се, че ако кръстът замръзнел, здрави щели да са хората и добитъкът през годината, ако ли не замръзнел – ще има болести по хората и добитъка. Сутринта след молебена в черквата, всички богомолци излизали на реката или на селския кладенец, дето попът хвърлял кръста във водата /на кладенеца в котел/ и който го извадел, ставал кум /кръстник на селото/. Затова се устройвало наддаване и който давал най-много пари, той ставал кум. Сутринта на Ивановден, кумът кръщавал хората в черквата, като ги поливал със светената вода по главата. От светената вода вземали и пиели всички вкъщи, сипвала се и в храната на добитъка за здраве. С този обред се е наподобявало кръщаването на Исус Христос от Св. Иван Кръстител в р.Йордан.

Бабинден – 8 януари.

През този ден бабите не работели. Дохождали им гости – зетьове, синове, дъщери и внуци, като им носели подаръци, а най – младият ги къпел за здраве, като им наливал вода върху главата и в шията. През деня не работели, за да не боледувал добитъкът от зажабица.

Св. Харалампи  10 февруари.

Празник на пчеларите. През този ден месели пита, която раздавали на хората и добитъка, намазана с мед, за да имат кошерите.

Св. Трифон Зарезан – 1 февруари. 

Празник на лозарите. Имало обичай  да се зарязват лозята на този ден. Всички лозари отивали на лозята, зарязвали ги, поливали ги с вино, за да родят повече грозде. След това имало тържество с ядене и пиене, песни хора. За този ден има следната легенда: Дева Мария тръгнала в черква със сина си Христос, за да си вземе голяма молитва: Като минавала през лозята видяла Св. Трифон, който зарязвал лозята и му казала добър ден.Той не и обърнал внимание, и не и отговорил.Когато отишли в селото, тя се оплакала на майка му и ѝ казала да занесе кърпа на Св. Трифон, за да превърже носа си, който отрязал, като зарязвал лозето. Отишла майката на лозето и заварила сина си, наведен да реже лозето. Попитала го как си е отрязал носа, а той се засмял и казал:” Че как ще го отрежа, аз режа долу, а не горе ей така” – замахнал с косера /нож за рязане на лози/, пред носа си, за да покаже как не реже, но по погрешка действително отрязал носа си.Това му било наказание, задето не поздравил Божията майка.

Месни поклади

 около един месец преди Великден.Тогава се запоствало от месо. Затова се готвело за последен път месо, правила се баница и всичко се изяждало, за да не остане блажно на другия ден. Ако останело, хвърляло се.

Имало  обичай децата да оротуват.В дълъг прът, разцепен на единия край, се поставяла слама и се завръзвала цепката. Вечерта всички деца излизали на улицата или на някоя височина край селото, запалвайки сламата и въртели оратняците, за да се разпалва и свети повече и по-далече. Вярвало се, че докъдето се виждал огънят, дотам нямало да бие град. След като изгаряла сламата, хвърляли оратняците и не ги носели у дома, защото се вярвало, че ще занесат бълхи вкъщи. При захвърлянето казвали:” Хайде бълхите да отидат при младите булки, за да не спят много”. При оротуването пък казвали:” Орат, копат, дай ми дедо момицата, да ти не запалим брадицата”.

Сирница 

– седмицата след Месните Поклади, през която се ядяло само сирене, яйца, мляко и млечни произведения, но не се ядяло месо. От сряда до неделя през тази седмица правили прошка всички близки и роднини, приятели и хора, с които имали кавга през годината. Извършвала се следната церемония: този, който искал прошка, целувал ръка на този, от когото се иска прошката до три пъти и казвал:” Прощавай, прощавай, прощавай”, а другият отговарял:” И ти прощавай, нека Господ милостив да прощава”. И пиели наздравица ракия. Така се прощавали кумците с майката на булката, като им отивали на гости с погача и подаръци: носели чорапи, кърпи и др.; ябълки, баница и варени яйца. В неделя готвели всичко без месо, правели баница постна, варили яйца, правели сладкиши и купували халва с орехи. Вечерта децата оротували както на Месните Поклади. След вечерята амкали – амкяли по следния начин: връзвали на тавана пъртен / калчищен / конец. На свободния край завързвали последователно яйце, халва, парче баница и най-после въглен. Двама души заставали на противоположни страни от конеца, предмет с уста, без да го пипа с ръце. След като всички се изреждали, той се свалял и се раздавал на всички за здраве, а с въглена палели последователно конеца и наричали имената на членовете но семейството. На когото конецът горял повече, щял да живее по- дълго, а на когото угаснел по- рано – щял да живее по – малко. Това се правило и за общото благополучие на къщата и добитъка. Черупките от яйцата не се хвърляли на пода, за да няма бълхи, а сутринта ги хвърляли на улицата. Този, който ги хвърлял бил със завързани очи и като заставал на портата, казвал:” Хайде млади булки да ги газят, та бълхите у тях да идат, за да не спят много”.

Велики пости.

От Сирни Поклади до Великден не се ядяло блажно ядене – месо, яйца, мляко и млечни продукти, а риба яли само на Благовец. Някои вярващи едноничили или тримерили – /през първата и  последната седмица от постите, един или три дни не яли нищо, а пиели само вода, за да се комкат на Великден/. През тези пости се спазвали следните обичаи: Чист понеделник – първият ден Тодоровата седмица. След Сирните заговезни, понеделник, всички храни, останали от вечерта, ги давали на добитъка или ги хвърляли. Всички съдове се измивали, а дрехите се изпирали, за да се почистят от блажното. Три дена след Чист понеделник не палели огън и не готвели, за да не боледуват конете от ботурач, а другият добитък от други болести. Затова в Чист понеделник готвели постни манджи / без никакви мазнини /за три дена. В четвъртък вечерта готвели за пръв път и варили царевица, с която в петък ходели в черква. При излизане от черква жените се ритали, за да са здрави и силни конете, а вкъщи носели запалени свещи, с които освещавали къщата и всички кошари и сгради, за здраве на хората и добитъка.

Тодоровден

 Първата събота след Сирни заговезни. Тогава бил празник на конете или Конски Великден, както шеговито го наричали. Младежите се надбягвали с конете и ходели по къщите в селото и по други села на групи, като пеели Домле.

Св. Тодор коня кове, Домле, домле / повтаря се след всеки стих/.
Сестрица му клинци дава със ситото,
да е сита годината,
да подкове враня коня,
да обиде цибро поле,
да набере росна китка,
да пороси златно жито
и до тая и до предна.
Кръстопоклонна неделя и Средопостница. 

 Третата неделя след Тодоровден е Кръстопоклонна неделя. В черквата попът раздавал на богомолците здравец за здраве. В сряда след Кръстопоклонната неделя се празнувало Средопостница – средата на постите. В този ден жените не работели. Бог позволявал да се работи, след като се преброят всичките яйца у дома. Жените събирала всички яйца, и след като ги преброели, започвали да работят друга работа.

Св. 40 мъченици – Младенци 

– 9 март. Не се работело, а жените вярвали, че Бог позволявал да се работи след като се изшият 40 конци / по половин аршин /.

Св. Лазар, Лазарица – третата събота преди Великден. 

През деня ходели Лазарки – малки момичета, които пеели лазарски песни по къщите и събирали подаръци, яйца и пари. Две групи от по две момичета пеели песни, а една наричали шеталка, шетала с кърпа между двете групи, които заставали една срещу друга. Когато пеела едната група, шеталката шетала пред нея, а щом започвала другата, тя се обръщала към нея. Най често пеели:

Лазар се вози на златна колца,
низ село ходи, богу се моли:
Дай ми, боже, дребен дъждец,
да пороси жито,просо.

 Църноока  Янчице, Лазаре,
Църни са ти очици, Лазаре,
Като църни  трънчици, Лазаре.

Благовец, Благовещение – 25 март.

Вечерта срещу Богоявление една жена обикаляла всички сгради и дворове, като биела клепало и казвала: „ Бегайте змии и гущери, утре е Благовец

/ повтаря се /. Вярвали, че ако има такива, те ще се уплашат от благата вест и ще избягат.

Според религията на Благовещение, Св. Дух се явил на Дева Мария и ѝ съобщил радостната вест, че тя ще роди дете, което ще нарече Исус Христос, което значело спасител. Тази нощ тя заченала от Св. Дух по внушение, а Христос се родил на 25 декември – точно след 9 месеца.

Сутринта на Благовец измитали двора, а боклукът запалвали и върху огъня пукали пуканици от царевични зърна, за да е бял хлябът като пуканиците.

Цветница, Връбница – неделя преди Великден. 

В черквата попът раздавал върбови клончета, по подобие на маслиновите клончета, с които бил посрещнат Христос в Ерусалим.

Велики четвъртък – четвъртък преди Великден.

Вечерта червили яйцата, а сутринта червили децата, докато още спели, като ги милвали по лицето с червеното яйце, цапали ги с червената боя и казвали: „Да си бело и цървено, като цървено яйце”.

Дълга събота – съботата преди Великден.

През този ден се правили последни приготовления за Великия празник: месели хляб, от който правели яйченици / малки хлебчета, в които забождали по едно яйце/ както и колак, /голям хляб с две яйца – едното бяло, другото червено/.Колака носили на Великден в черквата, дето попът след черквата четял молитва и рязал хляба, като взимал парчето с бялото яйце, а другото връщали вкъщи.Червеното яйце заравяли в нивата с жито, за да е червено житото .През деня готвили само прясна коприва и друго постно ядене и сеели гръстниците /конопа/, за да са дълги като дълга събота.

Великден, Възкресение Христово. 

Това бил най – големият празник след Рождество Христово. Празнували го три дена. Всички хора обличали най-новото си облекло, което приготвяли за Великден. Готвили блажни яденета, правели сладкиши, боядисвали червени яйца и др. Яйцата боядисвали с червена боя, защото с нея отъждествявали кръвта на Исус Христос, пролята на кръста в четвъртък, затова червили яйцата в същия ден.

От Великден до Възнесение Христово – 40 дена хората се поздравявали с „Христос возкресе”, вместо „Добър ден”, „Добра среща” , „Добро утро” и др. обикновени поздрави, а поздравеният отговарял „Воистина  возкресе”.

През тези 40 дена в четвъртъка не впрягали воловете, за да не ги бие град.

Празна неделя – седмицата след Великден.

Наричали я така, защото не работили през нея, а неделята наричали Разтурна неделя, защото тогава се разтурвали празненствата от Великден.

Гергьовден – 6 май.

На този ден правили курбан на Св. Георги, като колели агне, което носили печено в черквата, заедно с колак. След молитва попът начевал агнето, като вземал една плешка и порязаница от хляба, а в по-раншни времена му давали и кожата от агнето, както и цедилка сирене.В харман му давали и крина жито. При разни служби и обреди той получавал и други дарове и пари, с които се поддържал, защото през турското робство църквата не могла да плаща. При назначаването той се пазарел със селяните да го издържат, да му дадат двор, да му направят къща, ако не бил от селото и нямал такава.

Вечерта срещу Гергьовден момите ходили на върби, като пеели:

Свети Георги кон стега,
кон стега далеч да бега.
...............

От набраните върбови клончета забождали на входната врата на двора предвратите на всички сгради за здраве на хората и добитъка.

Сутринта пък младежите отивали рано, преди слънце на полето за за цветя и класове жито, ат които правили венец за агнето и китка за черквата. Очарите извеждали  овцете на паша в тъмно, за да ги издоят преди изгрева на слънцето. На първата овца, която издоявали, слагали венец на врата, а млякото й мълзели през тръбичка от селим за здраве на хората и добитъка.

На агнето, което клали за курбан, слагали венец от набраните цветя, а на рогцата му палели свещ, с която то се разхождало из къщата. Обреченото на Св. Георги агне колели и с кръвта му цапали децата по бузите, за да са червени и здрави, а кръвта заравяли в земята, за да не бие град през годината.

Хора, които имали умрели деца – бозайничета, не яли агнешко месо и мляко до Гергьовден.Съществували следните легенди:

Умрелите деца – бозайничета имали в рая по едно дръвче, от което течало мляко, а те бозаели. Вярвало се, че ако родителите му ядат месо и мляко на гергьовден, млякото от дръвчето преставало да тече и детето гладувало.

Вярвало се, че където има закопани пари в земята през нощта срещу Гергьовден, горел огън. Затова иманярите не спали цялата нощ и следели къде ще се покаже такъв огън. Веднага след същата нощ или през друга нощ отивали на същото място и копаели, за да извадят имането. За такъв случай съобщава бележката в една църковна книга:Да се знае кога брахме пламични пари…/такъв пламък е наблюдавал Найден милчов в Балшанския манастир „Св. Тодор”/.

Вярвало се, че от Великден, до Св. Дух душите на умрелите бродили около домовете си и из селото, а на Св. Дух, Св. Петър ги затварял в рая.

Св. Троица. – 51 ден след Великден, на другия ден след Св. Дух.

Рано сутринта, жените брали торица /пълзяща лепкава трева, която расте по торищата/, правили венци от нея и ги слагали на спящите деца, за да не ги боли глава.

Еневден – 24 юни.

На този ден се зажевало житото. Всеки стопанин отивал на нивата с жито, оженвал 2-3 ръкойки и правел кръст от тях, а клас от него занасяли в хамбара, за да е пълен с жито.

Баби, които лекували с билки, ги брали преди слънце, за да се хваща лек.Вражалец, който искал да обере житото на чужда нива, отивал преди слънце на нея, събличал се гол и я обикалял с кросно, като казвал:”Ела, жито в моята нива”.

Горешляци – 15, 16 и 17 юли.

Не работили през тези дни, защото вярвали, че ако се работи, ще има много гръмотевици и пожари през годината. Вярвало се също, че ако през тези дни не е горещо, през зимата ще е много студено.

Преображение – 6 август.

Вярвало се, че на този денлятото се обръщало на есен. До този ден не се ядяло грозде. Тогава носили в черквата от него и след молитва го раздавали на хората за здраве и плодородие.

Св. Симеон – 1 септември.

Този ден изнасяли семе на нивата, затова го наричали пръв орач. Преди да отидат на нивата, носили от житото в черквата, дето попът му прочитал молитва за плодородие, а вкъщи го пресявали през четка, за да е гъсто житото.

Преди да тръгне орачът за нивата, пред впрегнатите волове кадили тамян и колели червен петел, за да е червено житото, а на орача, на роговете на воловете и на дръжката на оралото връзвали китка босилек и турта /градинско цвете с жълти цветове/.

Орачът отивал на нивата, а домакинята готвела петела и омесвала две погачи: едната за орача, а другата за воловете.

След като приготвела всичко, жената се обличала в чисти дрехи, за да е чисто житото, слагала в една торба перушината от петела, а в другата /на дисагите/ слагала погачата и манджата и ги занасяла на нивата за обед /към 10 часа/.

Когато пристигнела на нивата, орачът спирал воловете на браздата, дето го е заварила жената. В това време тя изтърсвала перушината в браздата пред воловете, разчупвала едната погача на ярема и я давала на тях. След това орачът продължавал браздата до края и заравял перушината.На края на нивата изпрягал воловете и им давал храна, а той и жената обядвали от другата погача и манджата от петела.Всичко това се вършело за здраве и плодородие.

Голяма Богородица – 15 август.

На този ден носели в черква хляб от новото жито, за да му се чете молитва, а едно колаче от тестото хвърляли във водата за здраве и плодородие. Погачи от новото жито носили и на кръста „Св Богородица” край селото, дето съща правили молитва и светили вода за здраве и плодородие, а титулярите на оброка носили курбан.

Кръстовден – 14 септември,

Петковден – 14 октомври,

Димитровден – 26 октомври,

Архангеловден – 8 ноември,

Св. Никола – 6 декември.

На тези празници носили в черква коливо /колак и варена царевица/.

На Св. Никола готвили рибник /солен шаран с ориз/. Мъжете ходили на групи по домовете, като избирали един за поп. Той кадил тамян във всяка къща и благославял трапезата, след което яли от рибника и пиели и се веселили до късно през нощта.

Варвара и бог сава . 4 и 5 декември.

През тези дни децата ходили по къщите и събирали жито, царевица, фасул и др. Варива, които готвили и яли през деня за берекет /добра реколта/.

Едревден, Андреевден – 30 ноември.

Една седмица преди Св. Никола. Вярвяла се, че на този ден денят нараствал колкото царевично зърно. Затова варели царевица, като хвърляли от нея на покрива на къщата и казвали:”На ти, мечко, царевица!”, защото се вярвало, че ако мечката се нахрани, тогава няма да яде царевиците през годината. Варилиоще жито, фасул и др. Варива, за да са едри зърната.

Лисе(Елисей) – 14 юни, Видовден – 15 юни.

През тези дни не работили, защото вярвали, че който открадне нещо през годинатаЛисе ще го залиси /забележи/ и на Видовзен ще го видят.

Макаве – 1 август.

Това бил ден на баджанаците. Тогава те не работели, а ядели и пиели през целия ден.

Св. Мина – 11 ноември.

Вечерта срещу празника колели черна кокошка без никакво бяло перо, като перушината се запазвала за лек за родилки.