Според предания на доброславчани след 1875 г. – само три години преди Освобождението, в селото имало просветна дейност, макар и в нейната най-примитивна форма. За този най-ранен етап от културния живот на Доброславци научаваме от разказа на 90-годишния Лазар Милчев, някогашен ученик в селското килийно училише. На Йосиф Кръстанов дължим голямата заслуга, че записва този разказ преди много години и по-късно го помества в книгата си „Село Доброславци“ (Кръстанов, Й. Село Доброславци, С., 2001, с. 18-19). И до днес това е единственият документ, който открехва вратата на училищното дело в селото и дава възможност да се видят условията, при които учат децата.

Откриването на новото училище в Доброславци през 1888 г. означава край на килийното образование с неговия консервативен, религиозно-догматичен характер. То вече е изиграло своята роля – да бъде единственото живо огнище за поддържане на духовната култура в условията на робството.

Новото училище отваря вратите си за нова, светска грамотност, за нова култура, която отговаря на потребностите на стопанското и общественото развитие, съобразена е с постиженията на буржоазната епоха и може да задоволява нарасналите нужди на жителите.

В продължение на много години училището в Доброславци постепенно се обособява като истински център за развитието на духовната култура. В това развитие има години на застой и търсене на верния път, но има и периоди на подем u забележителни творчески успехи. Нека си припомним за постиженията на учителя Димитър Веселинов – една ярка и интересна личност, високообразована за своето време. Още през първото десетилетие на XX век той изпреварва съвременниците с оригиналните си и прогресивни разбирания за учебно-възпитателния процес: извежда обучението извън класните стаи, максимално използва нагледния принцип, скъсва с книжния характер на преподаването и го свързва здраво с практиката. В резултат на всичко това неговите ученици знаят и могат да облагородяват овощни дървета, да садят различни сортове лози, лук, зеле, царевица, да сеят ръж и пшеница, да разбират от скотовъдство, бубарство и пчеларство. За Димитър Веселинов трудът има решаващо значение в учебната практика и учениците трябва да го обичат и уважават.

През 40-те години на миналия век един малък учителски колектив постига значителни успехи в учебно-възпитателната си работа, за която дори получава похвална грамота от Софийската областна училищна инспекция. Заедно с местната интелигенция този колектив развива богата театрална дейност, а великолепният хор на учителя Георги Николов изнася концерти не само в Доброславци и съседните села, но и в София. Изпълненията му се радват на заслужени успехи. Трябва да се отбележи, че хорът изиграва огромна роля за естетическото възпитание на доброславчани.

Трайни следи в културния живот на селото оставят мнозина учители, работили през втората половина на XX век. С чувство на уважение и благодарност жителите на Доброславци си спомнят за Велин Гелов – местен учител и общественик, завършил история и педагогика в Софийския университет, за Люба Захариева от Мировяне и Йорданка Стоилова от Доброславци, за Иванка Лазарова, Пенка Попова, Димитър Методиев, Григор Петров, Зора Скобелева, Велика Златева и други.

От 1962 г. селото има нова училищна сграда – красива и просторна, с всички условия за по-добра учебно-възпитателна работа. В нея учителите Стоян Бонев, Иванка Острева, Григор Петров, Румяна Здравкова, Лука Гълъбов и други продължават дотогавашните традиции на училището и търсят по-добри методи и средства за оптимизация на учебно-възпитателния процес.

През изминалите 100 години доброславското училище е едно неугасващо огнище на просвета и култура. Десетки учители с много любов и чувство за отговорност бавно u търпеливо обучават своите ученици и възпитават у тях най-добрите човешки добродетели. Стотици са онези, които преминават през училището и поемат своя път в живота, намират своето призвание и стават достойни членове на нашето общество.

Важен момент в културния живот на Доброславци е появата през 1921 г. на читалище „Пробуда“. Негов основател е Йосиф Кръстанов – по това време учител в селото. Това е вторият духовен център, който обединява усилията на местната интелигенция и учители за повече просвета и образование на населението. В тази дейност училището и читалището вървят заедно, защото целта им е една и съща.

Много са трудностите, които спират или засилват временно развитието на читалището през из¬миналото столетие, но въпреки всичко през последните три десетилетия то постига добри резултати в библиотечната дейност (библиотечният фонд е 10 753 тома) и в областта на художествената самодейност.

Днес читалището разполага с добра материална база. Има две удобни помещения – за читалня и за библиотечния фонд, салон, в който се извършва цялата културно-масова дейност на селото. От две години в читалището навлязоха и съвременните технически средства. Разполага с два компютъра и ксерокс. Всеки посетител може да ползва безплатно услугите на интернет.

Когато проследяваме културното развитие на Доброславци през един толкова дълъг период, заслужава да се спрем и на краеведската дейност, чието начало постави Й. Кръстанов още през 30-те години на миналия век. Тя продължи и през годините, макар и не така интензивно. Добри са резултатите В тази насока през последните години. Ще посоча само някои от тях.

Открихме нови материали и документи за миналото на селото и близките му околности. Археолози документираха съществуването на неолитно селище в местността „Могилка“. Събрани бяха всички обнародвани и необнародвани материали за средновековния манастир „Св. 40 мъченици“, който се намира в доброславската местност „Лозйето“. Проучено беше миналото на първото училище в селото, известно с името „старото училище“. Материалът е отпечатан в отделна книга.

Резултатна се оказа и работата по издирване, проучване и съхраняване на местния традиционен фолклор. Малка част от словесното народно богатство на Доброславци влезе в двата отпечатани тома с народни песни, приказки, пословици, гатанки, легенди, битови разкази и анекдоти, баяния, детски фолклор и др. Това са бисери от народната съкровищница, запазили в себе си много красота, народна мъдрост и етични и морални ценности, които никога не бива да забравяме.

Обект на краеведска дейност беше и езиковото богатство на доброславския говор за период от последните сто години. Беше направен опит да се събере и проучи лексиката на говора – думи и фразеологизми – в нейната максимална пълнота. Резултатът беше обнародван през 2000 г. в отделен том.

Конкретни и интересни случки и събития от миналото на Доброславци и от нашата съвременност намират място в двата тома на летописната книга. Те съдържат 410 малки и по-големи бележки с разнообразно и любопитно съдържание. Това е една своего рода история за миналото и съвременния живот на селото, много по-интересна и близка до душевността на доброславчанина, отколкото учебника по история или друго четиво с научно- историческо съдържание.

Някои проблеми на краезнанието и родознанието бяха разгледани на три срещи на краеведи и родоведи от община Нови Искър и района на Искърското дефиле (2002, 2004,2006 г.). Домакин беше Доброславци.

Освен духовна, хората създават и оставят след себе си и материална култура, която не е по-малко богата и интересна. С една много малка част от оцелялата традиционна материална култура на Доброславци, най-добрата и най-ценната, беше създадена скромна историко-етнографска музейна сбирка. Изложените предмети показват неповторимия художествен усет на народния майстор, който ги е сътворил, неговия усет за композиция и цветови съчетания. В тях той е въплътил всичко, което е вълнувало душата на българина. Сбирката е неоспорим принос за културното развитие на селото и най-вече на младото поколение, което не познава своето минало, традиционния бит и фолклор и все повече се отдалечава от родния край, от родовите си корени, от изконните добродетели на своите деди и прадеди.

Малко са големите обществено значими културни събития през изминалото столетие, които доброславчани отбелязаха с нужното внимание и признателност. Ще остане в паметта на поколенията тържественото честване на 100- годишния юбилей на местното училище през 1986 г. През 1982 г. за пръв път бе отпразнувана 70-годишнината на читалище „Пробуда“, а през 1996 г. чествахме неговата 75-годишнина. С подходящи тържества бе отбелязана 60 и 80-годишнината на Лука Гълъбов – учител и читалищен деятел; 60-годииинината на Стоян Бонев – директор на училището; на Стела Георгиева – библиотекарка на читалището.

През последните десет години за пръв път от всекидневието на доброславчани бе организирана среща с писателя Георги Авгарски (1986 г.), а по-късно и с Драган Тенев (1996 г.). Нещо съвсем ново беше и представянето на новоизлезли книги на автора на тази статия „Говорът на с. Доброславци“, „Неугасващ светилник“, „Лексиката на говора в с. Доброславци“ (2000 г.), „Словесното фолклорно богатство на Доброславци“ т. I (2003 г.) и т. II (2006 г.).

С голям интерес бяха посрещнати трите художествени изложби, уредени в салона на читалище¬то през 1996, 1998 и 2002 г. – първите две със съдействието на покойната вече кметица на селото Юлия Иванова. И в трите изложби участваха родени в селото или живеещи в него художници, ученици от доброславското училище.

Днес в условията на световния глобализъм, когато преустройваме радикално нашия духовен живот, за да го направим по-богат и по-смислен, нека си спомним по-често за изминалото столетие. Нека знаем и помним, че сме наследници на будни и родолюбиви българи – знайни и незнайни, които са градили и продължават да изграждат нашата култура. Нека се гордеем и с онова, което са сътворили и са ни оставили.

2006г. Лука Гълъбов