Доброславци се намира на 15 километра, северно от гр. София,в южното подножието на Мала Планина. Разположено на 570 м. наморска височина.На запад селото граничи със землището на селата Житен и Балша, на север, със село Церецел, на изток – землището на село Кътина, Славовци и Мировяне, на юг – със село Мрамор. В тези си граници Доброславци има около 19,029кв.км (Национален статистически институт). Разположено е по средата на южната му половина, където се сливат реките Габровница и Уршако. През селото минава река Доброславска, която е образувана от две малки рекички – Балшанска и Габровница.

 

Първи данни за възникването и произхода на името на селото

Местно предание свързва основаването на селото и етимилогията на името му със заселването на дубровнишките търговци по нашите земи.Ако се приеме,че в „дубровнишката теория“ има известна доза истина,то следва,че Доброславци е основано в периода от края на ХIII до началото на ХV век.Основателят на селото, бил той дубровнишки търговец или някакъв местен болярин, е дал името на Доброславци / от Доброслав + ци /.

Според друга легенда,първоначално селото се наричало Пъшлево.През него минала циганка,която всички хора дарували. Тя се трогнала от голямото гостоприемство и казала: „Какви добри хора има в това село, а колко е лошо името му. Това село трябва да се нарече Добро село (впоследствие – Доброславци).

Най-ранни сведения за живота в землището на с. Доброславци

Намерените останки свидетелстват,че тук е кипял живот още от най-дълбока древност.Изгладените и обработени каменни оръдия на труда, открити в местността Могилка (около 2 км сверно от селото), според научни работници от Музея за история на София, са от времето на неолита(новокаменната епоха) – VI – IV хилядолетие пр. н. е. и са неоспоримо доказателство,че на това място преди около 6000 години е имало някакво селище,което днес е трудно можем да си представим как е изглеждало. Каменните оръдия на труда могат да бъдат видяни в етнографския музей, към Народно читалище „Пробуда-1921“ – Доброславци.

Древният историк Тукидит съобщава за три тракийски племена,които са обитавали земите на север от Витоша през II и I хилядолетие пр. н. е. Едно от тях били сердите, които основали Сердика (Средец, София) през VI век пр. н. е. Останки от културата на древните траки са били двете могили по пътя Доброславци – Кумарица,които са съществували до 1944 г. При кооперирането на земята са унищожени, без да бъдат проучени.

През I век пр. н. е. на Балканския полуостров нахлуват римляните. Те завладяват цяла Тракия,включително и Софийското поле. След дълга съпротива римляните успяват да претопят траките и елините.

Документи, в които за първи път се споменава името на село Доброславци и се дават някакви сведения за него

Най-стари писмени документи са турските протоколни регистри на Софийските кадии от ХVI – XIX век. В един от тях е поместен съдебен протокол за продажба на лозе с дата 11.VIII.1550г.

Краеведът – историк Вельо Велев намира друг, още по-стар документ от 1449г. Тези писмени източници свидетелстват, че селото е доста старо и има 560-годишна документална история.

 

Доброславци се намира на 15 километра, северно от гр. София,в южното подножието на Мала Планина. Разположено на 570 м. наморска височина.На запад селото граничи със землището на селата Житен и Балша, на север, със село Церецел, на изток – землището на село Кътина, Славовци и Мировяне, на юг – със село Мрамор. В тези си граници Доброславци има около 19,029кв.км (Национален статистически институт). Разположено е по средата на южната му половина, където се сливат реките Габровница и Уршако. През селото минава река Доброславска, която е образувана от две малки рекички – Балшанска и Габровница.

 

Първи данни за възникването и произхода на името на селото

Местно предание свързва основаването на селото и етимилогията на името му със заселването на дубровнишките търговци по нашите земи.Ако се приеме,че в „дубровнишката теория“ има известна доза истина,то следва,че Доброславци е основано в периода от края на ХIII до началото на ХV век.Основателят на селото, бил той дубровнишки търговец или някакъв местен болярин, е дал името на Доброславци / от Доброслав + ци /.

Според друга легенда,първоначално селото се наричало Пъшлево.През него минала циганка,която всички хора дарували. Тя се трогнала от голямото гостоприемство и казала: „Какви добри хора има в това село, а колко е лошо името му. Това село трябва да се нарече Добро село (впоследствие – Доброславци).

Най-ранни сведения за живота в землището на с. Доброславци

Намерените останки свидетелстват,че тук е кипял живот още от най-дълбока древност.Изгладените и обработени каменни оръдия на труда, открити в местността Могилка (около 2 км сверно от селото), според научни работници от Музея за история на София, са от времето на неолита(новокаменната епоха) – VI – IV хилядолетие пр. н. е. и са неоспоримо доказателство,че на това място преди около 6000 години е имало някакво селище,което днес е трудно можем да си представим как е изглеждало. Каменните оръдия на труда могат да бъдат видяни в етнографския музей, към Народно читалище „Пробуда-1921“ – Доброславци.

Древният историк Тукидит съобщава за три тракийски племена,които са обитавали земите на север от Витоша през II и I хилядолетие пр. н. е. Едно от тях били сердите, които основали Сердика (Средец, София) през VI век пр. н. е. Останки от културата на древните траки са били двете могили по пътя Доброславци – Кумарица,които са съществували до 1944 г. При кооперирането на земята са унищожени, без да бъдат проучени.

През I век пр. н. е. на Балканския полуостров нахлуват римляните. Те завладяват цяла Тракия,включително и Софийското поле. След дълга съпротива римляните успяват да претопят траките и елините.

Документи, в които за първи път се споменава името на село Доброславци и се дават някакви сведения за него

Най-стари писмени документи са турските протоколни регистри на Софийските кадии от ХVI – XIX век. В един от тях е поместен съдебен протокол за продажба на лозе с дата 11.VIII.1550г.

Краеведът – историк Вельо Велев намира друг, още по-стар документ от 1449г. Тези писмени източници свидетелстват, че селото е доста старо и има 560-годишна документална история.