Народът му е дал това име и го е запазил в паметта си,в достигналите до нас предания на стари хора,живели преди повече от две столетия.Изборът на Светите 40 мъченици/римски войници,загинали за християнската вяра през V в. /за патрон на манастира, вероятно е свързано вярването в чудотворната им помощ за омилостивяване на болести,за здраве на хора и животни, за плодородие, заради което земеделските стопани ги почитали открай време.

По всяка вероятност доброславският манастир е бил един от стотината съществуващи през средновековието манастири около София и Софийското поле, в територията на т. нар. Мала Света гора и в предпланинските райони близо до София.Намира се в местността Лозйето на 2 км северно от селото близо до местността Могилка, където според местни предания и археологически находки е имало древно селище.

Според местна легенда много доброславчани били избити от кърджалийски пълчища в близката до манастира местност Бранище,но това е

станало много години или векове след появата на манастира.Възможно е било значението ме да е било по-ограничено- може би е служел само за задоволяване на духовните потребности на местното население.Известно е,че манастирите от Мала Света гора са били основани през XIII и XIV в.,а някои от тях и по-рано – през X в. /Герман/.Близо до истината ще бъде предположението, че манастирският комплекс „Св. 40 мъченици” край с.Доброславци е създаден през втората половина на ХIV в.

Една поетична легенда,сътворена от незнаен майстор певец, ни връща столетия назад,когато манастирът е бил в цветущо състояние.Според народната песен”Закукала кукувица” той е бил обитаван и в него е кипял живот. Един ден в клоните на високите брестове /такива наистина имаше/, между които се е сгушил манастирът, тревожно и настойчиво започва да кука сива кукувица. Когато появилият се на входа монах се опитва да я прогони, тя му отговаря,че е дошла да му донесе злокобна вест:

Че надойдат турци анадолци,
Що е старо,сичко че погубат,
Що е младо,сичко че поробат.

С подобен мотив са записани много песни от Софийско,Трънско, Самоковско.

Доброславският вариант на песента за кукувицата,която предрича близката опасност,дори да е автентичен, не би могъл да ни помогне за изясняване на въпроса кога е възникнал манастирът.

На местният краевед Йосиф Кръстанов дължим единственото описание на манастира, което той прави през 1910г. и допълва през 1930г.Поместено е в новата история на с.Доброславци,излязла през 1974г. в циклостилно издание/II издание през 2001г./. Тъй като представлява интерес не само за специалисти и археолози,но и за всеки,който иска да узнае нещо повече за манастира, ще го цитирам без изменения:

„Основите и външните стени са иззидани от камък и варов разтвор, а вътрешните стени и нишата са от камъни и тухли. На около два метра от пода, по дължина на стената от двете страни има фуги от греди, прековани напряко също с греди,от които има напречни дупки. Тухлите са квадратни с размери 24/24 см. И 4 см. Дебелина.Между редовете има фуги от хоросан,също 4 см.През стената има врата – 1/1,70см.Южно от вратата на източната страна на нишата с размери 50/50см., дълбока 15 см. По стената и около нишата,както и по вътрешната стена на стената на кораба личат фрески,които са издраскани от прости и недобросъвестни хора. В нишата има образ ангел,и образ на някакъв светец.Северно от вратата стената е разрушена почти до основи от злосторници. Аз помня тази стена от 1910г. Тогава беше цяла, висока 3 метра. Фреските бяха още запазени, но сега са неузнаваеми. Точно на 100 крачки от западната външна стена, по посока на южната стена има кладенец, в който по предание на Найден Милчев имало скрити манастирски съдове и покъщнина. На около 30 крачки от олтара имало друг кладенец, покрит с плоча,в който според разпитаните стари хора /Петър Бонев, Найден Милчов, Михо Иванов и др./ в магерницата имало скривалище с изход през тунел, към Балшанска река,в което се укривали бягащите монаси при нападение от турци и кърджалии. /с.27/.

В подкрепа на не особено ясното описание на онова,което е видял, Й. Кръстанов прави и един изчистен от всякакви подробности план на основите на манастирската черква.От него се вижда,че тя е дълга 17, 50м. и широка 6м.Олтарната част е 4м. дълга,централната – 7, 50м.,а притворът – 6м.

Местни хора, твърдят,че манастирската черква е била развалина и през време на робството.По всяка вероятност целия комплекс е бил обект на кърджалийските нашествия.

Едно предание разказва, че доразрушаването на манастирската черква продължава и през 1876г.Местните жители събарят нейните стени и използват камъните за строежа на новата черква в селото.От тогава от манастирската черква останали само каменните основи и вътрешната стена.По-нататъшното и унищожение продължи до наши дни,когато от сградата остана съвсем малко над земята.

Друго предание разказва за кражбата на заровено в манастирската черква злато,както и за съществуването на кладенец в манастирския двор,в който турците хвърляли труповете на закланите от тях монаси.

Историците и фолклористите са единодушни в преценката си,че историческите народни предания и легенди не са достоверен източник за информация,от която може да се възстановява миналото,тъй като народът пречупва историческата истина през призмата на своите схващания и поетични видения.Преданията за манастира определят по свой начин една историческа истина,че той е съществувал през Второто българско царство.Те са ценни и може би единствени засега документи за исторически събития,които все някога ще бъдат проучени задълбочено от специалисти.

Доброславският манастир „Св.40 мъченици” е имал трагична участ. И той,както много български манастири,не е могъл да устои на превратностите на съдбата – опустошения, ограбвания,палежи и е загубил безвъзвратно историческите си документи и писмени свидетелства.Истината за него е потънала дълбоко в изминалите столетия, а времето постепенн е покрило със забрава ценни страници от нашата история.

Нека днешното и бъдещите поколения знаят и помнят, че манастирът „Св.40 мъченици” е съществувал и е част от нашето историческо минало. Защото народът,който не познава и не тачи миналото си,няма бъдеще.

Бележки 1. Кръстанов,. Село Доброславци,София.С.,2001,с.28-30.

2005г.  Лука Гълъбов