Хората създали свои семейни празници като правили курбан на някой светец на оброк или в къщи. На тях се събирали хора от цялото село. Такива празници се създавали обикновено по внушение на сън или оздравяване от тежка болест или след нещастие на семейството или негов член, като знак на благодарност. Избирали за покровител някой светец, на когото всяка година правили курбан, а за увековечаване на традицията поставяли кръст в някое свое място, което обричали на светеца.

Така се създали много оброци, на които всяка година носили кубран, на които били канени и отивали много хора от селото. За да могат да посрещат толкова много хора титулярите устройвали светого, на което няколко младежи ходили от къща на къща и събирали подаръци за светеца: брашно, жито, фасул, лук, пипер, яйца, кокошки, агнета, вино, ракия и др. – кой-каквото обичал. Всички продукти, които могли да се използват за приготвяне на курбана се занасяли в къщата на титуляра, а тези, които не се използвали, се продавали и парите се давали пак на титуляра. Всичко приготвено за оброка се занасяло там, а хората отивали като си носели паници, лъжици, чаши и др., с които ядели и пиели. Свещеникът извършвал специална служба на светеца, след което храната и виното се раздавали на хората за негова слава и чест. Него призовали на помощ с думите: “Св. Петър, Св. Богородица и др. на помощ”. На оброчното място хората си съобщавали новините и се съвещавали какво да правят занапред.

 Има сведения за следните оброци и кръстове:

На Спасов ден – Възнесение – 40-ят ден след Великден в местността Пешовица – на Йордан Колев и Качулците.

На Св. Троица – 50-ят ден след Великден в местността Лозятана Кола Весков и Палигорците;

На Света Пресвета – в местността Селището на доло – Братя Величкови.

На Свети Цар Костадин и царица Елена – на 3 юни; в училищния двор – Богдановите.

На Петровден -12 юли в местността Трапо – Венко Танчев;

На Илинден – св. Илия – на 2 август, в местността Пресълпо – Лозе Бонев;

На Св. Богородица – 28 август, местността При село – братя Гуневи, братя Стоичкови, братя Белкови, Гюрмезовци и Тоде Зарков;

На Св. Богородица – 21 септември в местността Бранище – Манговци;

На Петковден – Св. Петка – 27 октомври в местността Уршак – При Хумата – Братя Маркови;

На Димитровден – Св. Димитър – 8 ноември в местноста Трапо – Братя Колеви;

На Гергьовден – Св. Георги – 6 май, в черквата, цялото село се събирало с печени агнета и колаци.

На Св. 40 мъченици – 22 март, в местността Лозята– Манастира – Костадиновите и цялото село;

На Архангеловден – Св. Архангел – 21.IX, в черквата, а в селото събор.

Освен това почти всички останали къщи са имали също свой светец, не са имали оброк, но си светили вода вкъщи и правели курбан с по-малък кръг хора.

Информацията е от книгата “Село Доброславци” на Йосиф Кръстанов 1975г.

В днешно време се отслужват литургии на храмовия празник на черквата “Св. Архангел Михаил” – 8 ноември

На храмовия празник на манастира “Св. 40 мъченици” – 9 март

На оброчния кръст “Св. Илия” – Илинден – 20 юли