Старинни паметници

В околността на селото има доста старини и паметници, които свидетелстват, както за съществуването на селото в миналото, така и за неговия произход.

Досега са известни следните:

1. Останки от основи на сгради в местността Могилка край шосето Доброславци-Балша.

Там са частни ниви и по повърхността на терена сега не се виждат останки. Те могат да се намерят, когато се открие почвата на около 50-60 см. В турско време тези места не са обработвани.

На повърхността им ясно са личали основи от сгради и е имало цели купища от тухли и камъни, зидани с вар. Тухлите били квадратни, дебели около 4 см. За тези останки свидетелстват всички разпитани стари хора – Весо Стоичков, Петър Бонев, Ико Милев, Никола Влъчков, Найден Милчов, Михо Иванов и др. Райко Николов намерил на това място един камък с форма на пречупен конус, с основа 4-5 см, дълъг около 15 см, а цялата му дължина била около 35 см, от много дребнозърнест пясъчник, без дупка. Той го прибрал и го използвал за брус – да си остри косата. Намерил и една плоча от същия камък с размери около 25/25 см, дебела 2-3 см, краищата й били заострени. Голяма е вероятността това да са каменни оръдия, а при разкопки вероятно ще се намерят и други. Това предположение се подкрепя от мнението на В. Миков, че тези селища са от новокаменната епоха.

2. Пътна каменна настилка в същата местност, открита както изтъкнах вече, при изкопа на трасето за пътя Доброславци-Балша през 1962 г.

3. Основи и стена от манастир „Св. 40 мъченици“ в м. Лозята около 2 км северно от селото, дето се сливат реките Балшанска и Габровица.

Останки от манастира "Св. 40 мъченици"

Останки от манастира „Св. 40 мъченици“

Основите и външните стени са иззидани от камък и варов разтвор, а вътрешните стени и нишите са с камъни и тухли на пояси. На около 2 м от пода, по дължината на стената от двете страни има фигури от греди, прековани напряко също с греди, от които има напречни дупки.

 

Тухлите са квадратни с размери 24/24 см с 4 см дебелина. Между редовете има фуги от хоросан, също 4 см. През стената има врата 1/1.70 м. Южно от вратата на източната страна на стената има икона с размери 50/50 см, дълбока 15 см. По стената и около иконата, както и по вътрешната стряха на стените на помещението, личат фрески, които са издраскани от прости и недобросъвестни хора. В иконата има образ на ангел и образ на някакъв непознат светец. Северно от вратата стената е разрушена почти до основите от злосторници. Аз помня тази стена от 1910 година, тогава тя беше цяла, висока 3 м, фреските бяха още запазени, но сега са неузнаваеми. Точно на 100 крачки от западната външна стена, по посока на южната стена има кладенец, в който по предание на Найден Милчев имало скрити манастирски съдове и покъщнина. Кладенците се разкопаха напоследък от неизвестни иманяри. На около 30 крачки източно от олтара имало друг кладенец, покрит с плоча, в който според предание от разпитаните стари хора /Петър Бонев, Никола Влъчков, Найден Милчов, Михо Иванов и др./ в магерницата имало скривалище с изход през тунел към Балшанската река, в което се скривали и бягали монасите при нападение от турци и кърджалии. Според едно писмо от 22.V.1934 година на свещеник Тодор Николов до Софийския митрополит Стефан се съобщава: „Някой си Генади е посетил селото като организатор и работник за държавното ни освобождение“, а според някои от старите хора /Михо Иванов и др./ тук е идвал и се е укривал и) Васил Левски. Според писателя Петър Чолов в книгата му „Последователи и сътрудници на Васил Левски“) йеромонах Генади е бил игумен на Драгалевския манастир и пръв сътрудник на В. Левски в Софийско. Hq е изключено и В. Левски да е посещавал манастира при наличността на такова скривалище. Това предположение се потвърждава и от свидетелите Михо Иванов и някои други.

След Освобождението Влъчко Генчов и Анча Косч тадинова по внушение на сън започнали да служат на манастира. Всяка година на „Св. 40 мъченици“ /22 март/ колели курбан. Заедно с тях започнали да ходят и други хора от селото, а свещеникът извършвал специална служба. Това продължило около 10 години, след което престанали да ходят.

4. Гробище на местността Пресълпо. При обработване на нивата си Лозе Бонев изкопавал човешки кости. Според предание на някои стари хора, това били стари гробища на някогашно село, а според спомени на Райко Николов, по предание от дядо му Митар Тричков, това били гробища на жители от селото, които били изклани от турците. Повод за това станал следният случай: В ранните години на турското робство цялата местност над селото била покрита с гъсти гори, достигащи до самото село. В реката Уршак, дето сега е Преката ровина, при бреста имало кръст на оброчище. На това място всяка година излизали жители на селото, като носели курбан и правели служба. Понеже обстановката в гората била много тайнствена, турците се усъмнили, че под претекст на оброка българите се събирали и правели заговор. Поради това една година проследили шествието и когато всички хора се събрали на оброка, заобиколили го башибозуци и нападнали събралите се хора. Това създало голяма суматоха и всички се разбягали, а турците избили онези, които успели да настигнат. Една голяма група била заобиколена и изклана в местността Пресълпо. На мястото дето били погребани труповете на избитите по-късно бил поставен кръст.

5.Остатък от керамичен водопровод. При копаене на мазе за къщата на Крум Влъчков при гробищата били намерени останки от керамични тръби, наредени по посока север-юг покрай дола. Вероятно, това са останки от водопровода на някогашното село.

6.Основи на стара черква. Върху тях е построена сегашната черква „Св. Архангел Михаил“. Според свидетелства на стари хора: Весо Стоичков, Ико Милев, Найден Милчев, Михо Иванов, свещеник Тодор Николов и други, през турско време църковните обреди са се извършвали в Зидините, дето имало каменна плоча върху каменен стълб, който е останал за престол и в новата черква /свещеник Тодор Николов/. Зидините били направени само от камъни и хоросан. Старата черква била разрушена от кърджалии. Новата черква е направена през 1876 година, а е осветена през 1878 година. Постройката с камбанарията била направена през 1904 г. Според посоченото по-горе писмо на св. Тодор Николов, черквата е строена през времето на митрополит Мелетий и екзарх Йосиф във времето на княз Ал. Дондуков. При изграждането на черквата били разрушени стените на манастира „Св. 40 мъченици“ и камъните взети за нея, като останали само преградната стена и основите на манастира. Иконописта на сегашната черква е направена от двама зографи самоковци, които работели през Божичеви пости и свършили на Божич-Коледа /25 декември ст.ст./, хранили се в кръчмата на румънците, която била в кошарата на Манол Лазов /на площада пред паметника/.

7.Светата вода. Намира се в местността Светата могила в гората, близо до границата с Церецел, от дясната страна на Кълна река. Това е едно изворче до много стар бук, дето вярващите християни отивали да пият вода и да се мият за цяр. На това място по предание имало някакво светилище или оброк.

Ако се проучат всички тези старини и паметници, вероятно ще се открият по-точни данни за произхода им и този на селото. Днес обаче можем да правим заключение само въз основа на характера на строежа им, в сравнени.

Йосиф Кръстанов