Макет на къща от времето на турското робство
През врема на турското робство, пък и по-рано, къщите се строели от плет и камъни, измазвали се отвърте и отвън с кал и се покривали със слама, а по-късно с плочи. Тези къщи имали няколко отделения:одая, в която спели, работели, готвели и се хранели. Там се съхранявали всички хранителни пропасии покъщнина. На една страна имало огнище с комин, в която висяла дървена или желязна верига, на която закачвали котлите за топлене на вода.
Огнището служело както за готвене и отопление, така и за осветление. Вместо прозорци, имало по една малка дупка, която в студено и лошо време затискали с парцали. Всички спали на земята върху слама или рогозки от слама, постлани с църги /черги/, ако имало такива. Завивали се с една обща завивка, обикновено църга или козяк, като децата слагали в средата, а мъжът и жената спали от краищата. Младоженците, ако не е имало отделна стая, спали в общата одая на отделно легло до съседната или срещуположната стена. Често се случвало в една одая да спят майката и бащата с малките деца и трима-четирима синове с жените и децата си.
Цялото семейство се хранело на една софра, която слагали на земята върху месал. Всички сядали кръстато около софрата.
Към края на турското робство, пък и след Освобождението до Балканската война, по- заможните хора правели къщите си с три отделения: голяма одая, малка(малата одая) – одайче и къщи-/кухня/, и тези къщи били направени пак от камъни и плет, покрити били със слама или плочи, а по-късно с турски керемиди.
В голямата одая покрай една от стените били направени зид за сядане – пезулотурак, който на добри дни постилали с шарени църги за госке /гости/.
В тази одая спели, работели, хранели се и посрещали гости.За отопление, пък и за готвене, в голямата одая слагали кофтор – печка, а осветявали с борина. Хранели се вече на паралия – ниска четвъртита маса с четири крака или синия – кръгла с три крака. Сядали на ниски трикраки столчета. Спали вече на одър – креват от дървета или дъски, сложени на магарета, но постлани пак с рогозка или черга.
В одайчето слагали рубата – дрехите и благината – хранителните продукти, а в „къщи” било огнището с верига, дето готвели и топлели вода в котли за разни нужди.
Хляба месели в нощви – дървено корито от издълбано дърво или направено от дъски, а го пекли в подници – по-късно във фурни. Пекли наведнъж по 10 – 15 самуне– хлебове от по два-три килограма за цяла седмица. Фурната палели със слама, огнището със слама и дърва, а кофтора – с дърва.