Облеклото в миналото

Мъжкото облекло

Най-отдолу доброславските мъже носели бяла кълчищена /конопена/ кошуля/риза/ от грубо платно, наречено още и мелезно.По-заможните обличали ризи, ушити от памучно бяло платно. Мъжката риза била дълга почти до коленете, с широки около китката ръкави, които имали накрая параменти/маншети/. Отворът, през който се пъхала главата, се казвал завраток. Отпред той бил разрязан почти до пъпа, а от двете страни на цепката били зашити тесни ивички от памучен плат, наречени ошвици. Върху тях обикновено имало везба от бели, червени или черни конци. С подобна везба били украсени яката и маншетите на ръкавите. Така били украсени най-вече празничните дрехи.

Мъжката риза се закопчавала отпред с телени закопчалки, от които една била мъжка, а другата женска. Ошвиците могли да се затварят и с усукани бели или цветни конци, които се казвали пекли. Те били от чиле /вид конци/ или тирипник /вид бели конци/. Ризата била едновременно и горно, и долно облекло.

Беневреците, бревенеците/панталоните/ били ушити от бяло домашно бало. Крачолите им прилепвали плътно около прасците на краката. В горната част били по-свободни, но нямали дъно. Предният отвор /дукян/ не се закопчавал. Около кръста беневрецитесе опасвали с червен или тъмносин вълнен пояс с две-три бели ивици по дължината, която достигала до три-четири метра. Закопчавал се с телени кукички. Ергенските беневреции тези на по-младите мъже имали украса на коленете от допълнително пришити парчета от вълнен плат, украсени с бели или черни гайтани. Наричали се колчази беневрециили стоятни беневреци. Носели се само в празничен ден. В делник, наред с белите, мъжете носели и черни или сури/тъмносиви/ беневреци. Опасвали се най-често с кожен ремък /гашник/ или вълнен пояс.

Върху ризата мъжете обличали долактеница, горна връхна дреха, ушита от бало, боядисани в кюп със синило. Имала ръкави до лактите и била украсена с бели гайтани по края на полите и по ръкавите. На дължина стигала до кръста или до коленете. Ментето дорамче също било горна връхна дреха от синьо бало самоцрънка. Приличало на долактеницата, но било без ръкави и яка. В кръста било тясно, а надолу силно се разширявало и се образували два остри ръба, които се наричали мулии. Отпред полите не се допирали една до друга. Дължината на ментетонадминавала дължината на долактеницата. То винаги се обличало върху нея. Част от мъжкото облекло била и антерията– кожена дреха с ръкави до лактите, с богат набор от кръста надолу. Зимно време обличали кожух или копаран – вълнена друха, подобна на балтон. При лошо и студено време използвали панджакили ямурлук – широка връхна друха с качулка, без ръкави, ушита от дебело бало на едри бели или сиви хоризонтални шарки. Имало и само сиви.

На главата си носели подкапник – червена платнена шапка или капа гугла от овча кожа с високо остригана вълна отвън или с кожена подплата отвътре. Имала плоско дъно или конусовидно подгънато.

По-късно гуглата отстъпила място на каскета. Лятно време мъжете носели сламена шапка /капела/. Тази, която имала плоско дъно, се наричала равница. Краката си обували в свински или телешки опинци /цървули/, а на добърден /празник/ носели кондуре/ниски кожени обувки/. По всяко време на годината носели вълнени чорапи, с или без шарки. В студено време върху тях навивали и навуща – вълнена ивица плат, прикрепена с черни връзки.

Малките деца до 5-6 години носели само дълга риза /кошуля/ или фистан – риза, подобна на рокличка, а върху нея манта. Зимно време обличали и кожухче или елече – кожена дреха без ръкави.

Женското облекло

Женското облекло било по-богато и по-красиво от мъжкото. Жените били по-консервативни и поради това облеклото им претърпяло малки промени във формата и по-големи в украсата. Това се отнася най-вече за най-важните дрехи – сукното и ризата.

Женската риза /кошуля/ също била от бяло конопено /мелезно/ или памучно платно. Била по-дълга от мъжката, с по-дълги и по-широки ръкави. На долния й край били пришити полите – тясна ивица от плат, винаги от памук. Предната част на отвора за главата /ошвиците/ също били от платно и били извезани с разноцветни конци. С богата и красива везба били украсени и ръкавите. Наричали се свиленици. В тях преобладавал червеният цвят, по-малко се използвали черни, сини, бели и други конци. В свилениците намирали място и дребни разноцветни мъниста. П-проста украса имали ошвицитеи полите.

Върху ризата жените обличали сукно от тъмносиньо бало, украсено с бели памучни конци или гайтани. След Освобождението се появил и литакът. Той приличал много на сукното, но бил ушит от тънък вълнен плат, винаги черен, тъкан лито. Правел се по-тесен от сукното, без бучници– клиновидни парчета плат за разширяване на дрехата, без ръкави и яка и затова бил по-лек и по-удобен от сукното. Около пазвите, раменете и най-долната си част бил богато украсен със сърма, паети, талатар, разноцветни конци и мъниста. Зимно време носели кожух или манта, която купували от пазара. Между лицевата й страна и хастара имало памук. Тази дреха топлела много и затова я носели и мъжете, и децата. Била къса, когато я обличали под друга дреха, и дълга, когато се използвала като връхна. Опасвали се с тесни колани тъкани от памук с разноцветни шарки по дължината. Момите и невестите носели колани, украсени отпрад с пафти, изработени от никел или сребро. Омъжените жени носели на главата си шамия – квадратна забрадка от черен или тъмносин памучен плат. Всички жени ги завръзвали на върха на главата с помощта на два от краищата. Когато били в траур, шамиите се връзвали отпред под брадата. През лятото жените покривали главите си с фекел – забрадка от бял памучен плат, на която два от краищата също се завръзвали опред под брадата. На сватба невестите покривали главата си с дувак /вало/.

Изпод шамията или фекела висели бичовете. Косата се сплитала на малки редлета по 30, после те се събирали в един. По време на сватбеното тържество на главата на невестата поставяли прочелник– украшение от живи и сухи цветя, сребърни и златни монети, които се спускали пред очите.

Много красиви били металните гривни, обици и пръстени, престилките и шарените чорапи. Жените обували краката си в опинци– цървули от свинска или телешка кожа. По-късно те били изместени от кондурете – кожени обувки с малки токове.

По-старото поколение доброславчани не са носели долно облекло. То влиза в употреба много по-късно – едва през втората половина на ХХ век.

Почти всички делнични дрехи – мъжки и женски се носели постоянно независимо от сезона или денонощието. Не били редки случаите да се види и през лятото човек с кожух, дебели вълнени чорапи и панталони.

Взаимопомощта не била чужда на доброславчани. Често бедни се обръщали към по-заможни за заем. Това се отнасяло и за дрехите. В заем се вземали по-нови и по-хубави. Преди много години майка ми разказваше, че с балтона на моя вуйчо Ташо се венчало цяло село.

Повечето от облеклото се изработвало от жените. Вълната и конопът били собствено производство, а памука купували от пазара.

Социалните и икономически промени, които настъпили в живота на доброславчани през ХХ век, довели до промяна на облеклото. Бавно и постепенно то било изместено от градското.