Най-ранни сведения за живота в землището на с. Доброславци
Намерените останки свидетелстват,че тук е кипял живот още от най-дълбока древност. Изгладените и обработени каменни оръдия на труда, открити в местността Могилка(около 2 км. сверно от селото), според научни работници от Музея за история на София, са от времето на неолита (новокаменната епоха) – VI – IV хилядолетие пр. н. е. и са неоспоримо доказателство, че на това място преди около 6000 години е имало селище, което днес трудно можем да си представим как е изглеждало. Каменни оръдия на труда могат да бъдат видяни в етнографския музей, към Народно читалище „Пробуда“ – Доброславци.
През II и I хилядолетие пр. н. е. древният историк Тукидит съобщава за три тракийски племена, които са обитавали земите на север от Витоша. Едно то тях били сердите, които основали Сердика(Средец, София) през VI век пр. н. е. Останки от културата на древните траки до землището на Доброславци са били двете могили по пътя Доброславци – Кумарица ,които са съществували до 1944г. При кооперирането на земята са унищожени, без да бъдат проучени.
През I век пр. н. е. на Балканския полуостров нахлуват римляните.Те завладяват цяла Тракия, включително и Софийското поле. След дълга съпротива римляните успяват да претопят траките и елините.
Документи, в които за първи път се споменава името на село Доброславци и се дават някакви сведения за него
Най-стари писмени документи са турските протоколни регистри на Софийските кадии от ХVI – XIX век. В един от тях е поместен съдебен протокол за продажба на лозе с дата 11. VIII. 1550 г.
Краеведът – историк Вельо Велев намира друг, още по-стар документ от 1449г. Тези писмени източници свидетелстват, че селото е доста старо и има 560-годишна документална история.
Турски документ от 1449г.
Тимари в Софийско. Документ със свитък от 18 листа с размери 0,35/0,13 см. Представлява описи на 50 тимара. Тимар на Умур, син на Караджа. Преминал у него от брат му Мурад. Старинен е. Притежава берат от Худавендигар. /Военно задължен/: лично, бюркме, с един въоръжен боец, една палатка. По причина на това, че гореспоменатият го изостави, даде се на Мохамед, син на Тути Хъзър. През 21-30 ден на зилкале 852 /15. І. 1449/ година. Село Доброславица, домакинства – 44, вдовици – 3, приход – 3000 акчета. . . .
/Извори за българската история. Турски извори за българската история – ХV-ХVІ в., т.ХІІІ, С., 1966, с.45/.
тимар – феодално владение с годишен доход до 19,999 акчета, давано срещу изпълнението на военно-административни задължения към централната власт берат – султански указ за назначение или грамота за владение, право върху служебно феодално владение зилкале– единадесети месец Подробен регистър на бащини в Софийско, Пиротско и Пернишко. Документ от 30.VІІ.1606 г. Село Доброславче, спадащо към споменатата /Софийска/ кааза. Бащина на Станке Стоян, под формата на манту – 1225 /акчета/, бащина на Стоян Стойко, вместо Стоян Обретен, под формата на манту 1725 / акчета, изпълних службата си; бащина на Тодор Стойно, под формата на манту – 1225 /акчета/ ; бащина на Толин Петко Геле, под формата на манту – 1225 /акчета/; бащина на Янко, син на Велко, под формата на манту – 1625 /акчета/, изпълних службата си, бащина на Стойо, син на Койчо, под формата на манту – 1025 /акчета/; Щика на Никола Тодор, под формата на манту – 1225 /акчета/, бащина на Йон, син на Марко, под формата на манту /1225/акчета/, изпълних службата си /с. 205/.