Доброславчани в борбите за свобода на Отечеството

      В народната памет не са се съхранили спомени за участие на жители на селото в борбите за освобождението ни от отоманското робство. Никъде в местния народен епос, нито в запазените предания и легенди за Доброславци не се споменава дори за хайдути. Извество е, че през ХV и ХVІ век в Софийско вече се появяват първите борци против турското робство. Това са Иван Шопа от Драгалевци, Пейо Иванов от Кремиковци, Петко Илюв от Пасарел и др. През ХVІІ век се подвизават и много хайдушки чети – в Бухово, Дървеница, Чепинци и др.

    Нямаме и участници в Освободителната руско-турска война /1877-1878 г./. Родовите проучвания потвърждават този факт. Проследявайки корените на местни родове /почти 350 години назад/, Йосиф Кръстанов, който проучва миналото на селото в продължение на много години, би съобщил с гордост в своята история на с. Доброславци дори и за най-малкото участие на доброславчани в националноосвободителните борби.2

    Възможно е да съществуват все още непроучени писмени исторически документи и изследвания за София и Софийско, които ще дадат отговор на този въпрос.

Участието на доброславчани в Балканската /1912-1913 г./ и Първата световна война /1915-1918 г./ е документирано както в Националния военен летопис, така и в културната история на селото. Колко са живите участници в тези войни е трудно да се установи. Техните имена са затворени в хилядите папки на Държавния военен архив. Няма ги в архивата на кметството, защото такава отдавна няма.

   Два скромни мраморни паметника напомнят за подвига на загиналите. Единият паметник е поставен през 1921 г. и е съвсем близо до черквата. Неизвестен майстор е издълбал на източната му страна следния надпис:

   На падналите във войната през 1912-1913 г. Гълъбъ Тошевъ, Милушъ Колевъ, Авксентий Денковъ, Кръстанъ Соколовъ, Георги Стоичковъ, Найден Соколовъ. От признателните съселяни.

    Другият паметник е на площада, през който минава шосето от Балша за София. Поставен е през 1923 г. На него са изписани имената на следните жители на селото, загинали във войните през 1912-1918  и 1944-1945 година, или умрели от болести, придобити във войните /някои имена са изписани повторно/:

 На източната страна:

    Умрели от болести, придобити от войните

            Младши подофицер: Георги Величков

  •        Редници:
  • Васил Хранов,
  • Димитър Петров
  • Йордан Колев
  • Никола Петков
  • Асен Николов
  • Павел Кръстанов

Те умряха, за да живеем ние.

На южната страна:

         Редници: Трайко Занев, Стоил Войнов, Никола Стоичков, Тодор Василев, Милудин Колев, Георги Стоичков, Авксентий Денков, Найден Соколов, Атанас Веселинов, Симеон Тодоринов.

 На западната страна:

  • старши подофицер: Станимир Занов
  • младши подофицер: Кръстан Соколов
  • ефрейтор: Гълъб Тошев
  • подпоручик: Станислав Георгиев
  • подпоручик: Георги Николов

       На падналите по бойните поля войници от с. Доброславци през войните от 1912-1918  1944-19453

     Във войната за разгромяването на фишизма през 1944-1945 година вземат участие 54-ма жители на село Доброславци. Много от тях се сражават за освобождението на Югославия, Унгария и Австрия като бойци в редовете на Първа армия, а по-късно и в Първа българска армия.

    Малцина от нас знаят дори имената на всички наши участници в тази последна и най-страшна война, съвсем неизвестни са те за най-младото поколение. Някак си поизоставихме ги в забвение. Затова ще си позволя да изброя имената им тук:

         Асен Василев Велев, Асен Георгиев Данов, Асен Евросиев Николов, Аспарух Кръстанов Потев, Благой Димитров Занов, Благой Трайков Денков, Васил Костов Иванов, Васил Миладинов Колев, Васил Рашков Колев, Вато Спасов Петров, Велин Йорданов Велев, Веселин Любенов Весов, Виден Петров Иванов, д-р Влъчко Крумов Влъчков, Георги Найденов Манолов, Георги Николов Велев, Гълъб Миланов Костадинов, Димитър Борисов Стоянов, Димитър Григоров Митров, Димитър Костов Веселинов, Димитър Здравков Симов, Добре Миланов Стойков, Евтим Благоев Гунев, Ерсо Петров Николов, Иван Стефанов Велев, Илия Николов Велев, Йордан Георгиев Петров, Йордан Иванов Манолов, Кирил Иванов Данов, Косан Милудинов Манолов, Костадин Христов Колев, Младен Стефанов Велев, Никола Виденов Начков, Никола Соколов Стоичков, Никола Трайков Донков, Никифор Филипов Дишов, Петър Григоров Доцев, Петър Димитров Петров, Петър Рангелов Иков, ПетърЯнков Начков, Сандо Петров Николов, Серги Йорданов Велев, Свилен Здравков Симов, Серафим Христов Колев, Симеон басенов Костов, Станимир Георгиев Миков, Станислав Георгиев Денков, Стефан Величков Георгиев, Стойко Кръстанов Стойков, Стоян Кръстанов Потев, Теофил Младенов Ранков, Тодор Миладинов Колев, Филип Гълъбов Боилов, Ценко Димитров Петров, Янко Благоев Гунев.

    През октомврийските дни на 1944 година Първа армия под командването на генерал Владимир Стойчев води ожесточени сражения при Крива Паланка, на височините Стражин и Страцн, на р. Пчиня и край Куманово. В тежките боеве по тези места вземат участие Георги Найденов, Теофил Младенов, Костадин Христов, Петър Димитров, Петър Доцев, Ерсо Николов, Васил Миладинов, Стойко Кръстанов, Петър Рангелов, Йордан Иванов, Стефан Величков и др., с които не можахме да установим връзка.

     И сега, половин век след онези паметни събития, оживелите си спомнят с най-големи подробности за всичко, което са преживели на фронтовете в Югославия, Австрия и Унгария. С несдържано вълнение всички разказват за ужасите на войната, за глада, за въшките, за студа, за напрежението преди започването на неприятелската атака, за неописуемата радост и вълнение след извоюваната победа над врага. Те разказват за своята готовност да се борят за всяка педя земя и да я изтръгнат от ръцете на противника, за желанието си да унищожават на всяка цена фашистките завоеватели, да рискуват живота си, но да отбият неприятеля, да изпълнят с чест войнишката си клетва и непременно да победят.

    За проявена храброст и мъжество мнозина са награждавани с високи бойни отличия. Георги Манолов е носител на кръст за храброст и на съветски медал „Мы победили”. Костадин Христов също е награден с кръст за храброст. Едва ли са само двамата.

     Мнозина са ранявани от вражески куршуми, снаряди, мини. Това са Димитър Костов, Ерсо Николов, Йордан Иванов, Костадин Христов, Никола Трайков и др. На 22.Х.1944 г. нашето село дава първата свидна жертва във войната. В боевете край Страцин при връх Гроб е тежко ранен в главата от мина Станислав Георгиев Денков. Докаран в София, той умира в болница от раните си на 24 октомври.

   Напразни са усилията на хитлеристкото командване да спаси своите части в Югославия от поражението. Българските войски след упорити боеве ги изтласкват от заетите от тях позиции.

     Участието на Първа армия със съдействието на съветските въздушни сили е успешно в първата фаза на войната. Българската армия разбива и разстройва повече от осем немски дивизии, извежда от строя около 35 хиляди неприятелски войници и офицери и пленява значително количество техника и боеприпаси. Хитлеристките войски на Балканите са разгробени напълно.

      Новосформираната през м. ноември 1944 г. Първа българска армия под командването на генерал Вл. Стойчев продължава войната до нейния победен край. Една от главните й задачи е да охранява и отбранява западния бряг на р. Драва.

     Дравните боеве се водят от 6 до 19 март 1945 година. На Първа българска армия е поверен за отбрана 120-километров участък, в който хитлеристкото командване хвърля елитни войски.

      Четиринадесет дни Драва гори. Хитлерофашистката армия се мъчи да пробие фронта и да излезе в тил на Съветската армия. Българските войски се сражават геройски, осъществявайки успешно взаимодействие със съветските войски.

   В Дравнтата епопея вземат участие Георги Манолов, Йордан Георгиев, Васил Миладинов, Гълъб Миланов, Георги Николов, Илия Николов, Кирил Данов, д-р Влъчко Влъчков, Петър Доцев, Евтим Благоев, Никола Трайков, Асен Евросиев, Аспарух Кръстанов, Димитър Григоров. Паметни ще останат боевете при Дравасаболч, Дравачехи и Дравапалконя. Сраженията завършват с пълно поражение на врага. По северния бряг на Драва остават труповете на повече от 6000 хитлеристки офицери и войници. В началото на април 12 дивизионен артилерийски полк взема участие в Мурската настъпателна операция и с цената на много тежки сражения освобождава селищата между Мур и Драва. До 16 април тя е в настъпление, но после е спряна и трябва да премине към отбрана като се построи втора отбранителна зона. На тази позиция при с. Средище, около Вараждин на 11.ІV.1945 г. загива от мина Георги Николов Велев, брат на Илия Николов Велев. Това е втората жертва от нашето село и една от последните във войната. Негови другари разказват, че той загива с последния изстрелян снаряд.

    Първа българска армия изминава своя славен път от Балканите до Алпите и заедно със съветските войници унищожава хитлеристкия противник при Драва и дава своя принос за освобождението на Унгария и Австрия. В последния щурм срещу тлеризма и фашизма нашият народ дава свидни жертви. Над 30000 млади български синове остават да лежат в гробове далеч от родната земя – в полята на Югославия, Унгария и Австрия. Но тяхната саможертва не бе напразна.

     Споменът за безсмъртния подвиг на хилядите знайни и незнайни герои, които паднаха в епичните боеве за разгрома на фашизма ще остане жив в сърцата на хората, ще живее във вековете.

       На 9.ІХ.1985 г. в Доброславци тържествено бе отпразнуван 40-годишният юбилей от разгрома на фашизма през 1945 г. Най-важните гости на празника бяха четиридесет и двамата жители на селото, взели участие във войната, но бяха имали късмет да се разминат със смъртта. Тези скромни хора, дали своя принос за успешния край на най-жестоката и най-опустушителната война в хилядолетната история на човечеството на този ден бяха посрещнати и приветствани като истински герои, с най-голямо внимание и обич. Никой от присъстващите не се и опитваше да скрива чувствата, които го вълнуваха в момента. В очите им се четеше и радост, и гордост от това че са доброславчани.

                                                                 Лука Гълъбов