Географско положение

С. Доброславци е разположено в хубавото Софийско равно поле, 15 км. на север от София. На запад селището граничи със землищата на с. Житен и Балша, като между Доброславци и Житен за граница служи Балшанската ровина, а между Доброславци и Балша границата, след като се отдели от ровината, северно от пътя за Житен, минава през местностите Бел камък, Лозята и при местността Илова цалин пресича р. Доброславска. От там минава през Средореко, зад Илиовото лозе до р. Габровица и върви по десния бряг на тази река, а след това по Тънкия рид в гората, границата пресича р. Кълна река. По тази граница в местността Балшански манастир, на север от Илиовото лозе – на тепето, е имало голям камък със знак от конска стъпка. Игнат Донев от селото извадил този камък и го закарал у дома си, но понеже го сполетяло нещастие, той сметнал, че това нещастие му дошло като наказание от Бога, задето извадил камъка.

Затова го закарал в черквата, дето бил сложен в основата на новостроящата се пристройка към нея /1904 г./ В р. Габровица, под манастирската кория е имало воденица, вадата на която започвала под Градището, вървяла по десния бряг на реката през манастирската кория, до воденицата, която се намирала срещу сегашния каптаж на левия бряг на реката. През конската стъпка по тази вада минавала границата, която сега е път.

На север землището граничи с това на с. Церецел, по река Кълна река, до устието й в Кътинската река. На изток землището на селото граничи с тези на селата КътинаСлавовци и Мировяне, като върви по Кътинската рекадонякъде, отклонява се през Слана вода и оттам по Марин път, през Бобушица до р. Червена река, а оттам продължава по същата река до пресичането й с пътя Доброславци – Кътина. По-нататък границата минава през нивите зад местността Попов дол, източно от Пулчов кръст, до Мировското поле, с което землището е граничило до пресичането му с шосето Доброславци – Мировяне. На юг границата започва от тази точка, минава през местността Мировски герен под Френската нива на Богдановите и под Нотиния чифлик стига до пресичането й с Балшанската ровина.

Границите са по сведения от разпитаните стари хора: Кола ВлъчковНайден Милчов и др.,  Така например, според показанията на тези свидетели, кътинци разорали част от мерата на запад от Червена река, през Ширината до Пулчов кръст. Този спор е воден дълго време, често се е стигало до сбивания между селяните на двете села, докато след Европейската война, една помирителна комисия, по закона за разграничаване на мерите поставила трайни знаци (“гюбели“), с компромиси през Ширината до Пулчов кръст.

В тези си граници селото има около 18 700 дка земя, от която 9 262 дка са били частни, 4600 дка селска гора, 1700 дка изкуствена гора и около 2200 дка мера /по официални данни от общината към 1913 г./.

Землището е дълго около 8 км /юг-север/ и широко около 2 км /изток-запад/. Селото е разположено към средата на южната половина, точно дето се сливат рекичките Доброславска и Уршак, отдето започва равната и обработваема част на землището. На север от селото, в полите на Малкия балкан се намира една част от обработваемата земя, пасбищата, мерата и горите.

Селото е свързано със София чрез две шосета: едното минава през Мрамор и стига до Ломското шосе, а другото – покрай летището, през КумарицаСлавовци – Требич – Илиенци – Надежда се свързва пак с Ломското шосе.Път има и до селата Житен и Балша.

През турското робство имало само един път до София /градският път/, който минавал през Мировяне-Требич-Илиенци, а след Освобождението е прокарано /1911 г./ по същата посока шосе, което свързвало селото със София до 1956 година. Когато се построява летището, пътят е закрит. Вместо него са направени сега съществуващите шосета, по които е установен редовен пътнически транспорт от Столичната община /1957 г./. Дотогава старото шосе през Мировяне е използвано за пътнически превоз с частни коли: отначало с файтони, а по-късно с автобусни коли. До Европейската война до София се отивало пеша, с волски коли и на езда с кон, което било извънредно трудно, поради лошите пътища.

През селото минава р. Доброславска, която е образувана от 2 малки рекички: Балишнска и Габровица, които се сливат в местността Средорек в Лозята, на около два км северно от селото, а в центъра му се влива в дерето Уршак с приток Дола.

В далечното минало, непосредствено до селото имало хубави гъсти гори и лозя. Коритото на реката било вдълбано и в нея течала постоянно бистра балканска вода.

През турското робство горите били изсечени, а лозята изоставени. По оголените баири и хребети в дъждовно време руквали пороища, които силно ерозирали почвата и свличали големи маси камъни и пясък. Коритото на реката се запълнило и мътните води на пороите започнали да заливат най-напред селото, а след това и имотите на юг от него, като завличали по пътя си реколтата, сгради, а често пъти добитък и хора. Това се потвърждава от следните случаи, за които разказват почти всички разпитани стари хора:

—  Една година, към първата Богородица  паднал пороен дъжд. Водата от всички околни ровини и дерета смъкнала в реката големи количества камъни, пясък и кал, които изпълнили коритото на реката. Водната стихия със страшна сила връхлетяла върху селото, заляла всички дворове и къщи покрай брега, като завлякла снопите и купите на Пулчовци, а хората и добитъкът едвам били спасени.

—  През м. юни 1893 година паднал голям град над селото. В местностите Щърболица и Гърненце се образувала ледена покривка около 50 см. Паднали зърна колкото юмрук. Селският добитък бил в дерето Гърненце, което придошло и завлякло всички биволи. След преминаването на бурята селяните събрали труповете им по Червена река. Извадени били 24-26 /Доде Стоичков/. Колко голяма е била водата се вижда от това, че един бивол на Кола Влъчков се закачил за една върба, та трябвало да я отсекат, за да го свалят /свещ. Тодор Николов/.|

—  През 1893 година паднал голям сняг. Завалял от Св. Григорий /25 януари ст.ст./, а се вдигнал на Благовец. Снегът затрупал всички пътища, дворове и сгради и стигнал над човешки бой. Хората прокопавали тунели, за да се придвижват. Понеже храната на добитъка свършила, сваляли сламата от покрива на сградите, за да ги хранят, но тя пак не стигала и по-голяма част от животните измрели от глад. Чак към Благовец пекнало слънцето, духнал южен вятър, снегът се стопил изведнъж, реката придошла и заляла селото.

Да се борят със стихиите хората сами не можели, а турската държава не се интересувала от живота им. Затова селяните се принудили да изоставят дворовете покрай реката и се изселили по високите места около нея. Така в центъра на селото останали запустели дворове, които били засипани с пясък и обрасли с бурени. Имотите покрай реката на юг от селото до вливането й в р. Блато станали пясъчна пустиня, наричана Песоко, покрита с червен пясък над 1-2 метра. Вода в реката имало постоянно само през зимата и дъждовните есен и пролет, а през лятото напълно пресъхвала. Селяните били принудени да копаят кладенци по полето, за да поят добитъка си или го карали за вода 3-4 км. в р. Блато, която минава през мраморско землище. Мраморци гонили доброславчани, защото им газили имотите, а властта често пъти закарвала добитъка в общинския обор и глобявала хората.

Това положение продължило дълго време и след Освобождението, защото държавата била бедна и управляващите реакционни партии и местните партизани се стремели повече да създадат благоденствие на себе си, а трудолюбивите селяни били оставени на собствената си съдба, като всеки се борел със стихиите според силите си.

Така било до 1921 година, когато селяните взели властта чрез своята организация “Български земеделски народен съюз“, която създава много закони в подкрепа на селяните, между които и закона за “Трудовата повинност“.

С труда на селяните и средства от държавата през 1921-1936 година са изградени много каменни бентове, баражи и други съоръжения по реката и притоците й, а целият водосборен басейн е залесен с борове и други дървета. Така е създадена около 1700 дка изкуствена гора, която освен, че укрепила голите баири, но и обуздала пороищата и опустошителните наводнения са овладени.

Постепенно коритото на реката започна да се вдълбява и нивото на водата се повишава. Не се заливат вече нито селото, нито имотите южно от него. Селяните започват да строят нови сгради покрай реката и да облагородяват една част от “пясъчната пустиня”. Изчезват и запустелите и буренясали дворове в центъра на селото и там вече са построени хубави обществени сгради: триетажен здравен дом, голямо и хубаво училищемодерна фурна, създаден е малък градински парк, изградени са и красиви площадки. Една голяма част от пясъците под селото сеползва за пясъчна кариера, от която се изнася много и качествен строителен материал, а отдолу остава хубавата плодородна земя.

В землището на селото има открити каменни въглища в местностите Лъжев дол и Балшанска река в Средореко /северно от селото около 2 км/, а в близост след направени сондажи от геоложките проучвания за въглища и др. подземни богатств бликват топли минерални извори

В местността Кариерите се вадят хубави материали за строеж, както за селото, така и за другите обекти в околните села и София /от там са доставени камъните за построяването на Военното училище и Александровската болница в София/, а в местността Градището до р. Габровица има останки от крепост.

Други зебележителни местности са: Шумка – североизточно до самото село. Така се нарича местността, защото през турското робство до там е стигнала гората на север от селото. Оттам носи и названието си и местността Бранище, северно от ШумкаШирината е широка поляна – плато, което се е използвало за пасище. Оттам нагоре започват скалистите склонове на балкана в местността Мировски камък, защото там са вадили камъни за строеж околните села: МировянеСлавовциКумарица и други. Дебелата могилаТипчиницаКървавецСветата вода и други са вече гъста гора.

На северозапад от селото се намира местността Мраморски дол. Така се нарича, защото там са избягали за известно време мраморци от чумата през 1813 и 1837 година. Източно от тази местност се намира местността Могилка, дето се намират останки от старо селище. Северно от нея е местността Лозята, дето се намират останки от манастира “Св. 40 мъченици“. Там е имало от незапомнени времена хубави лозя, малки остатъци от които са запазени до 1921 г.

Поради липса на изворна вода селото се е снабдявало с питейна вода от обществени и частни кладенци, а в 1956 година, при строежа на летището се прокара водопровод за него от Батковския извор, от който са дадени отклонения за обществени чешми в селото. През 1931-32 година е направен каптаж в местността Балиланския манастир в р. Габровица за снабдяване на селото с вода, но водопровод и до сега не е направен, поради недостатъчна заинтересованост от страна на местните власти.

В селото е построен паметник /1921 г./ за падналите във войните през 1912-1918 година, около който се е оформил селският площад.

Почвата на землището е песъчливо – глинеста и се използва повечето за производство на зърнени храни.

След 9.IX. 1944 година по стръмните склонове покрай реката е насадена хубава овощна градина – около 700-800 дка.

През 1956-1958 година се построи модерно летище, което започва непосредствено на югоизток от селото и се простира между селата Доброславци, Кътина, Кумарица. Славовци и Мировяне.

Й.Кръстанов,”Село Доброславци”,София,2001 стр.10-15